Източник: агенция „Фокус“
България трябва най-после да заживее със самочувствието си на европейска държава и да прояви грижа към сънародниците си зад граница, смята председателя на Българския културно-информационен център в Босилеград Иван Николов.
Фокус: Традиционно отбелязвате годишнината от Ньойския договор с прояви в Босилеград – какво послание отправихте тази година на отбелязването?
Иван Николов: И тази година, както и преди 92 години в Босилеград, посланията бяха отправени към три адреса: Европа, България и Сърбия. На Европа искаме за пореден път да припомним, че Ньойският мирен договор, настанал в друго време и други геополитически обстоятелства, вече не съществува, че той и тогава, и особено днес, не е никакъв мирен договор, а акт на отмъщение и наказание към българския народ и че в този си вид той противоречи на съвременните основополагащи европейски принципи и ценности. България трябва най-после да заживее със самочувствието си на европейска държава и да прояви грижа към сънародниците си зад граница, не само защото това е неин морален дълг, а защото това е неин национален интерес. 1919 година България е жертвала Западните покрайнини, за да спаси страната от окупация. Днес като европейска страна тя трябва да направи всичко възможно, за да защити правата ни и да се бори за създаването на нормални условия за живот. Българо-сръбските отношения трябва да зависят от отношението на Сърбия към българите в Западните покрайнини.
Фокус: Предстои Сърбия да получи статут на кандидат-член на ЕС – това ще промени ли животът на малцинствата и по какъв начин?
Иван Николов: Точно обратното – Сърбия трябва да промени отношението си към малцинствата, за да получи статут на кандидат-член на ЕС. Практиката първо да влезнем в Европейския съюз, а след това да прилагаме европейските ценности и принципи е погрешна и за това има достатъчно доказателства. По този начин нарушаването на правата на малцинствата, включително и на българското, ще се легитимира като европейска практика и сегашната политика на дискриминация и нарушаването на правата ще продължи.
Фокус: Има ли дискриминация спрямо българите в Западните покрайнини от страна на властите и в какво се изразява тя?
Иван Николов: Цялостното отношение на държавата Сърбия към българското малцинство в Западните покрайнини е дискриминационно и то във всичките му сфери на обществения живот: образованието, здравеопазването, вероизповеданието, комуникациите, служебната употреба на езика и писмото, политиката, икономиката, човешките права, проходимостта на границата. За това свидетелстват резултатите: само за 10 години между двете преброявания в Сърбия населението на Босилеградска община е намаляло с 20%. Това ясно говори за отношението към българите и за тяхното положение – всеки иска да избяга.
Фокус: Има сериозни упреци към Вас, че сте разделени, че има няколко български организации, че сте скарани, и затова държавните институции в България не желаят да общуват с вас, докато не изгладите противоречията. Какво мислите по въпроса?
Иван Николов: Разделението не е наш патент, то е неизбежен демократичен процес и вие го виждате навсякъде в България. Това разделение първо си има своите обективни причини и второ, тиражира се и се насърчава отвън. Изговорът, че България не иска да общува с нас, защото сме скарани, е бягство от отговорност за бездействието на българските политици и държавници. Проблемът е, че България не различава копието от оригинала, не разпознава автентичните представители на малцинството от подставените и легитимираните от сръбските служби представители на българските организации и местни власти, които продължават да провеждат великосръбската политика на асимилация и обезлюдване на Западните покрайнини. По този начин агонията ни продължава. За „да изгладим” противоречията си, трябва да има демократичен диалог, свободни медии, институции, с една дума трябва да има демокрация. Но демокрация не може да се гради върху окупирана територия. Военно-полицейският механизъм, с който ни държат в подчинение, не позволява ние да се демократизираме. Не позволява и Сърбия да се демократизира.
Фокус: Какви са последиците от разделението за българския народ с Ньойския договор?
Иван Николов: Последиците са фатални. Този договор е отречен от времето и впоследствие ревизиран във всичките му клаузи, с изключение на териториалните. Той е настанал в друго време и други условия и днешното устройство на Европа няма нищо общо с Версай. Най-напред българските евродепутати, а след това и европейските чиновници трябва да се позанимаят с този въпрос, да се върнат на местопрестъплението и да поработят за създаването на предпоставки за нашето национално, икономическо и културно възраждане. Защото нашето положение е срам за българската държава и Европейския съюз.
Фокус: Имате ли информация след преброяването на населението в Сърбия колко от жителите в Босилеград имат българско национално самосъзнание?
Иван Николов: Нямаме информация колко от жителите имат българско национално самосъзнание, но имаме информация, че населението в Босилеград е намаляло с 20% процента. Това е още по-страшно. Преди човек да има национално самосъзнание, той трябва да има самосъзнанието, че е свободен човек.
Фокус: Какъв е стандартът на живот на хората в Западните покрайнини и има ли съществени инвестиции там?
Иван Николов: Босилеград и Цариброд са сред икономически най-изостаналите общини в Сърбия. Няма никакви съществени инвестиции. Няма и условия за инвестиции, при положение че границата е все така непроходима за икономическо сътрудничество, както през 1948 година.
29 ноември 2011
