Няколко важни случки не случиха на подходящ разговор в последните дни. В икономическата комисия на парламента беше насрочено разискване на скандалния законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Почнаха четенията на още по-скандалните изменения на закона за горите. Зададоха се нови протести за свръхскандалното проучване за шистов газ.
По точка едно е пълна мистерия. По две стана истерия. По три – слава Богу – всички знаем, че на някого му пука, но добре че беше Си Ен Ен, та да каже, че ще има нови протести.
И докато Бойко Борисов продължи да изказва разнопосочните си мисли на глас, да се извинява и да става за смях и сълзи, подопечната му партия запази завидно мълчание или демонстрира ясна воля.
Може във всички други области да показваме разноречие, но по отношение на природата в България сме единни и непоколебими – бием сонди, мълчим, сечем, правим нови лифтове през метър, лобираме за разни компании и най-важното – отговаряме, само ако ножът опре до кокала. Т.е. ако разните там еколози, археолози и прочее не вдигнат вой.
От месеци насам природозащитни организации се опитват да запознаят обществото с готвения закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Това е недоказала се, скъпа и потенциално опасна технология. На всичкото отгоре, ако се въвежда у нас, ще трябва да се дотира от държавата. Германия и Австрия са се отказали от този вариант.
У нас обаче управляващите не се чувстват задължени да дават обяснения. Придвижват си закона и толкоз.
Колкото до горите, лифтовете и ски туризма, на устата на гербаджиите е най-накрая да отсекат: прибирайте си на топло природните паркове, натурата, горите и до следващия ски сезон да ви няма!
Само за шистовия газ не им се получи. Хванаха ги по бели гащи. Но пък това не е нещо, което притеснява един уважаващ себе си гербер. И започва шикалкавенето – има ли, няма ли разрешения, договори, сондажи.
Където не може да се скрие, може да се лъже, нали?
Случващото се по отношение на природата у нас в последните дни е най-добрият симптом за стила на ГЕРБ. Това е стилът „Не съм от тук и съм за малко”. Стилът на бързането да вземеш, защото си случайно попаднал във властта и утре може да те няма.
Тези хора не знаят какво вършат. Но го вършат безочливо и упорито. И най-важното: не се чувстват длъжни да дават обяснения никому.
13 януари 2012
