Текст от блога на Костадин Костадинов http://kostadin.eu
Преди няколко дни моя син ме пита как може да си даде първото зъбче, което вече му се клати и скоро ще падне, на феята на зъбките. Аз разбира се веднага му обясних че не се прави така, че трябва като му падне зъба да го хвърли на покрива и да каже „На ти врано кокалест зъб, дай ми врано железен“. Трябваше да си впрегна целия родителски авторитет обаче, защото детето е убедено от стотиците анимационни филмчета, които волю-неволю сме изгледали и ние с майка му заедно с него, че точно на феята се дават, а не на някаква си врана. И се замислих за това, колко много неща от нашата традиционна култура си отиват ей така, а ние даже и не забелязваме. Ако аз махна с ръка и се откажа от предаването на тези традиции на децата си, какво ще предадат те на своите един ден? Масовите западни, допълнително захаросани от киноиндустрията, обичаи за великденския заек, феята на зъбките, пуйката на Коледа, хелоуин, свети Валентин и всякакви други простотии. Винаги съм знаел, че на Коледа се коли прасе, ама не, вече ни се обяснява, че традиционната коледна трапеза включвала пуйка. Ама че пуйката се появява по нашите земи през 19 век, а пък Божик го честваме от 9 век, няма значение. Сигурно преди това нашите деди на Коледа са стояли гладни. Ами Хелоуин? На 1 ноември е Денят на народните будители, обаче вече не, супер кул е братле баш на този ден да се намажеш по лицето с боя като последния идиот и да си мислиш колко си яко фешън. Понеже било вси светии, или каквото и да е там. Не че някой от хелоуинясващите може да даде обяснение какво точно е това и защо го прави, ама карай да върви, нали сме като другите от телевизора. За т. нар. празник на влюбените и тоталното засенчване на Трифон Зарезан едва ли има смисъл да обяснявам. И това е само началото.
Заглеждали ли сте се в днешните деца и на какви игри играят? Трудно може да го направите, защото те просто не играят. Освен пред компютъра. В редките случаи на физическа активност ритат топка по градинките, което е нещо все пак, но старите детски игри вече ги няма. Да сте видели скоро деца да играят народна топка? Или жоминка? Или касълда? Отвори кральо порти? Повечето деца даже вече и не знаят, че ги е имало, а не беше много отдавна, дявол да го вземе, играл съм ги всичките преди 20 години. Е верно тогава нямаше компютри, видеото беше привилегия за избрани, телевизията беше само за няколко часа през деня, а по улиците на българските градове и села гъмжеше от деца. Сега… Сега да почнем оттам, че просто няма деца, и да спрем дотук. По селата българчета не останаха, а по градовете родителите се страхуват да си пуснат отрочетата сами на улицата. Особено в големите градове.
Цялата ни култура е в процес на пълно отстъпление. И тук не говоря за високата елитарна култура, а за обикновената простонародна култура. С която се занимават етнографите. И която ни отличава от другите народи, защото си е само наша и ничия друга. Е, точно тя е в процес на пълно обезличаване и изчезване. Да, точно за изчезване говорим. А тя включва много битови неща. Какво да правим като влезем в църква, като ни се роди дете, като отбелязваме някой голям празник, като погребваме близки… Само бабите ни май вече помнят всичко, но те си отиват по естествен път, а няма кой да помни. Или по-скоро да иска да помни. За съжаление този процес е нормален на фона изчезването на самия български народ, носител и създател на тази култура. Изчезване, което е физическо, заради демографската катастрофа, и ментално, заради доброволната асимилация, която хиляди българи извършват сами със себе си, отричайки се от своите корени, език и традиции.
Нищо ново дотук. Това и друг път се е случвало в нашата история. И катастрофите, и чуждопоклонничеството. Но винаги в условията на чуждо робство. И винаги оцеляването е било за сметка на загуба на територии. И нека да зададем въпроса, кой ни е поробил днес? И да се запитаме какво се случи с, както пише кан Омуртаг, „многото българи“ в Трансилвания, Влашко, Молдова, Крим, Албания, Пелопонес, Тесалия, Поморавия, Косово, Мала Азия и т. н.? И накрая да погледнем картата на днешна България и да се замислим, ако и този път оцелеем, какво ще ни остане???
19 август 2010
