Източник: „Дневен Труд“
Тя е интелигентна, изглежда щастлива. Със съпруга си отглеждат осем деца. Не моли никого за нищо. Не иска социални помощи. От държавата получава само детските добавки, които се полагат на всяка майка. Може да даде ценни съвети на финансовия министър Симеон Дянков как с малко пари да се направи много.
Галена Петрова е на 43 години и е от шуменското село Царев брод. Нейното геройство в “мирно време” беше забелязано от студенти по журналистика в Шуменския университет, които са решили да изненадат фамилията за празниците, но искат и българите да се “заразят” от примера й.
Галена с часове може да разказва колко е хубаво да имаш пълна къща с шест момичета и две момчета. До едно – желани и обичани. Първа е Йоана (16 г.), само 13 месеца по-късно се появила Илияна (15 г.). След по-голяма пауза е Георги (11 г.), но после идват Цветелина (9 г.), Анна-Мария (7 г.), Паула (6 г.), Йоан-Асен (4 г.) и Василена (2 г.).
“Който няма много деца, не знае какво богатство губи”, обяснява жената, родена за майка. И с усмивка кани в двете стаи, където бумти печка на дърва, но на очи се набива секцията, пълна с книги и учебници. Всичко изглежда подредено – поне в първите минути, докато хлапетата се поотпуснат. После носят играчки, погват котката и се надпреварват за майчиното внимание.
Галена 13 години е била банков касиер. Вече не иска, а и не може да се върне на работа. Най-важното за нея е децата да са здрави, нахранени, винаги чисти и добре облечени. И го постига с помощта на съпруга си Асен, който е майстор на фаянс и теракота.
Тази есен таткото е заминал на гурбет в чужбина, защото тук или няма работа, или не се плаща достатъчно. Очите на Галена се наливат със сълзи, защото преди това двамата не са се делили за повече от две седмици. Асен вече е успял да изпрати на “отбора” вкъщи 450 евро. Към тях Галена прибавя 280 лв. детски добавки и 140 лв. пенсия на майка й, с която живеят заедно.
Общо 1320 лв. за 10 души или 132 лв. на човек месечно. “С толкова пари през ноември направо бяхме богаташи. Купихме обаче 12 кубика дърва, много дадохме и за лекарства”, пресмята жената.
Сега е доволна, защото помни и много лоши дни. Миналата година бащата останал без работа и 11 души оцелявали с по-малко от 500 лв. месечно. Бившата касиерка е готова да помага на всички със съвети как да се справят със семейните бюджети. Казва, че 35 лв. детски добавки месечно са много малко. Според нея напоследък много се говори за пенсиите, но никой не обръща внимание какво трябва да се промени, за да се раждат повече деца и по-лесно да се отглеждат.
“Мои близки ми споделят, че не смеят да имат дете, защото няма да издържат финансово”, обяснява Галена.
Тя обаче от момиче е мечтала да има голямо семейство, защото е била единствено дете на родителите си. Чакали я 10 години и после упорито отказвали да й “купят” братче. Помни как тъгувала, когато в девети клас починал баща й. Тогава разбрала, че да си сам и презадоволен не е щастие. Решила да има повече деца, но да са осем никога не е планирала.
Първото бебе родила чак на 27 години. Когато се появило петото – Анна-Мария, лекарите й забранили да рискува повече, защото получила голям кръвоизлив. Не ги послушала и дала живот на още три деца.
“Спираме до тук. Точка!”, зарича се сега майката. Но малките Георги и Йоан се цупят. “Искаме братче!”, обясняват момчетата, които са малцинство. Галена разказва през смях, че за по-лесно е разделила децата на групи по две. В първата са каките, които вече учат в елитното СОУ “Йоан Екзарх” в Шумен в паралелка с испански и английски език. Във втора група са неразделните Гошо и Цветелина, които понякога са “палави като извънземни”. В третата са още по-буйните, а в четвъртата са най-малките. Вечер се конкурират най-много за телевизора и компютъра.
В къщата, пълна с деца, има режим. Всеки може да прави каквото иска до 21 ч, а после са по леглата. Приспиването обаче отнема повече от час. “Не за друго, а защото всеки настоява да спи при мен. Но който е болен, само него приемам”, решила е спора Галена. Фамилията се побира на пет легла. Сутрините са още по-бурни, защото започва голямото обличане и избор на тоалети.
Нямат дрехи “втора ръка”. Таткото е забранил пазаруването от тези магазини. Пет деца тръгват на училище, две са в детската градина, а Василена остава у дома. На големите се полагат 2 лв., малчуганите тръгват с левче в джоба. До 8,30 ч мама е изпратила всички, втурва се да пазарува в селския магазин и да готви. Всеки ден тенджерата трябва да е пълна. Всеки ден пералнята се върти, понякога и по три пъти. Затова на всеки две години е нужна нова машина, разказва Галена.
Не крие, че се лишава от много неща. “Бях много кокетна, 44 кг, а сега минавам 80. Не излизах от вкъщи без грим, плачех за счупен маникюр”, сеща се майката, която вече няма време за себе си. Съветва и другите жени: “Не си купувайте ботуши за 100 лв., ако можете да минете с 30-40. По-важно е да отгледаш още едно дете.” Фамилията мечтае за нов дом в близкия Шумен, защото сега пренаселват къщата на свекъра, а и в Царев брод училището е до 8-и клас. Пътуването на учениците “изяжда” много пари.
Фамилията кандидатствала за общинско жилище преди 4 години, но документите се изгубили. Преди година подали нови и от шуменското кметство ги известили, че имат всички шансове, но още чакат. Ще бъдат доволни и на двустаен.
“Искаме нова къща с много стъпала” – така децата обясняват желанието си да живеят в блок. Освен в града малките не се боят да отидат и в чужбина, като пораснат. Само Галена е непреклонна: “Тук ми е хубаво, въпреки че е криза. Дори на екскурзия не искам да ходя, като помисля, че трябва да мина границата. Ние трябва да си оправим държавата.”
Според нея много хора “само искат и се сърдят”, а така животът им няма да стане по-добър. “И на нас парите не ни стигат. Стояли сме по 3-4 дни без ток”, казва майката. Миналата година не успяла да купи учебник по испански на голямата дъщеря, но тя пак завършила с отличен. В семейството не си подаряват скъпи неща. Най-желани са книжките за оцветяване, флумастери и моливи. А тази Коледа най-големият подарък ще е баща им, който ще си дойде от Германия. И пак ще замине, защото освен ново жилище си пожелават и да има работа за него.
