На 8 юни в СУ „Св. Климент Охридски“ беше открита изложбата „Босилеградско – 100 години след Йордан Захариев“. Тя е съвместно начинание на Kатедрата по Етнология при СУ „Св. Климент Охридски „, Академичното Етноложко Сдружение и студентите от ИФ, сред които и младата босилеградчанка Нена Василева, заела се с нелеката задача по организация на самата изложба и рекламиране на събитието. Мотото на организаторите е „За Босилеградско с горест, обич и надежда!“. Изложбата може да бъде видяна до 22 юни.
Много неща могат да се кажат и изпишат за прекрасния босилеградски край, намиращ се и до днес под сръбска окупация. За тучните зелени склонове и гъстите гори, които го обграждат, за бистрите реки, които го пресичат, за монументалните възрожденски сгради (къщи, църкви, училища), които след намесата на сръбските цензори са оставени умишлено на милостта на природните стихии. Безброй села и махали покриват тези славни български краища, но за жалост все повече и повече от тях запустяват, а младите се изселват към Свободна България – Кюстендил, Перник, София. В Босилеградско се намират и едни от най-старите археологически данни за християнизацията на България, както и стари бранни съоръжения, някогашен дом на средновековни български воини. Не са рядкост и гробовете на български войници от войните за Национално освобождение и обединение, намерили своя вечен покой на босилеградските бърда и долини.
Всичко това са се опитали да документират студентите от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (етнолози, археолози, историци и др.), които прекараха няколко дни в проучване на миналото и настоящето на Босилеградско. На паната на втория етаж на ИФ разцъфват десетки живописни истории, запечатани в българското Краище. Неслучайно в заглавието на изложбата фигурира името на големия учител, етнограф, историк и фолклорист Йордан Захариев – родом от Босилеград, който наред с другите си научни трудове ни е оставил и монументалният „Кюстендилско Краище“. Именно по неговите стъпки тръгват и студентите, обхождайки Босилеградско – градчето, селцата, махалите, далечните изолирани къщи, останките от величието и подема на българската нация като църкви, училища, общини. Провеждат се огромен брой разговори с хора от всички възрасти – от първокласници, учещи с усърдие българското четмо и писмо, до възрастни хора, които със сълзи на очи си спомнят времената, когато синове и техните бащи са поемали по пътя на войната в защита на Отечеството и за освобождението на поробените братя българи.
Сред снимките изпъкват и тези, на които е запечатана сградата на културно-информационния център на българите в Босилеград. Съвременно духовно средище, извор на българщина, просвета, култура, истински фар на светлината в нелеките времена на шовинистичната сръбска асимилационна политика. Хората от КИЦ-а организират посещенията на студентите, показват им уникалните места, разкриват тайните на красивото кюстендилско Краище, запознават ги с остатъците от жилавия, горд български народ, който продължава да го населява.
„Горещо препоръчвам на всички да посетят изложбата „Босилеградско – 100 години след Йордан Захариев”. Да се потопят в света на българите от Босилеградско и да усетят горест, обич и … надежда…”, отправя покана председателят на Софийската младежка организация на ВМРО Александър Йолов.
