Източник: в. „Труд“
Автор: Цветелина Катанска
И лято и зима председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев дава обяснения пред протестиращите защо всъщност са толкова високи цените на ток, парно, газ и вода.
Какво трябва да прави един енергиен регулатор, за да изгуби контрол върху пазара? Първо, само да си дава вид, че работи в името на общото благо; второ, да защитава интересите (уж) първо на държавните фирми; трето, да не признава, но да спазва политическата повеля; четвърто, да се изненадва от последствията от своята дейност и, пето, да прехвърля вината за грешките си на всички останали.
Дотук Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) спазва всички тези предписания и резултатът е повече от очевиден. Две от най-големите държавни дружества – НЕК и „Булгаргаз“, са на ръба на фалита, в страната се произвеждат безконтролни количества зелена енергия, бизнесът сам се присъединява към електрическата мрежа и за капак потребителят плаща за безумно скъп ток от топлофикациите, за да дотира парното. И така се оказва, че пазарът, на който ДКЕВР би трябвало да определя условията, всъщност е извън контрол. Но как се стигна дотук?
Седем души енергийни комисари определят цената на тока (веднъж годишно), на парното (два пъти) и на природния газ (четири пъти). Сценарият е един и същ всеки път: Всички доставчици искат големи увеличения, а регулаторът след едномесечно мислене в най-добрия случай им разрешава половината от поисканото.
За решението си комисарите искат доказателства от енергийните компании за направените от тях разходи и плановете им за бъдещи инвестиции. Регулаторът е и органът, който одобрява бизнес плановете на дружествата.
Дотук добре, нищо изненадващо: компаниите искат по-високи цени (историята помни и няколко предложения за намаления, но те са редки като бялата лястовица), ДКЕВР мисли, кара им се и ги реже наполовина. Ще кажете – добре смазана машина. Този юли обаче показа, че някъде по веригата има сериозни пропуски.
Цената на тока скочи с 13 % за бита и с 16% за бизнеса. Шокът беше голям, хората настръхнаха. Комисията реши да се спаси, като натопи някой друг. Този път най-близко се оказаха производителите на възобновяеми енергийни източници.
И така председателят на регулатора Ангел Семерджиев обяви, че енергийните комисари са изненадани от бума на ВЕИ. С което изненада всички останали, защото именно регулаторът раздава лицензи на производителите на ток. И всеки, който влезе на електронната страница на комисията, може да види множеството разрешителни, които тя е издала през миналата и през тази година. И то в същия състав, в който е и в момента.
И ако да се греши е човешко, а важно е да се извличат поуки, по нищо не личи последното да е станало. Защото докато ДКЕВР се вайкаше колко много слънчеви централи и вятърни паркове е пуснала да работят, заложи нова бомба в енергетиката. Комисарите одобриха високи преференциални цени за централите на биомаса с аргумента, че досега такива не е имало и не може да се говори за бум. Звучи ви познато? Преди две години същото говореха за вятърните перки и слънчевите панели.
Политиката на енергийния регулатор прозира и зад по-подробната разбивка на последното енергийно увеличение. 10-процентни пункта от общо 13-те са за спасяване на НЕК и за кафяв ток (електроенергията, произведена от топлофикациите).
Първият въпрос е какво се случва с НЕК и защо то трябва да се спасява? Вариантите са два – или мениджмънтът на компанията не става, или ценовата политика на регулатора го влече надолу. Разбира се, има и трети път – комбинация между двете.
Досега в повечето случаи НЕК отнасяше негативите на системата и запушваше дупките, когато не достигаше някой лев. Тъй като тя е държавна компания, държавата се оказваше спонсор на тока, а тъй като държавата работи с парите на данъкоплатеца, той плащаше всичко.
Така, вместо НЕК да инвестира в мрежата високо напрежение и да гарантира сигурността на доставките, каквато всъщност е основната работа, тя беше заета да плаща на топлофикациите, да кредитира закъсали предприятия, да строи грандоманските проекти АЕЦ „Белене“ и „Цанков камък“. Резултатът – компанията вече не може да плаща за каквото и да е било. А само времето ще покаже дали опитът на регулатора да я спаси, като разреши да продава по-скъпо тока, вместо да прехвърля чужди разходи, няма да е твърде закъснял.
Новата цена на тока показва още нещо – да знаеш прекрасно, че едно производство не е ефективно, но да стимулираш тази неефективност и да плащаш за нея скъпо и прескъпо. Става дума за следното – не само зелените централи, но и тецовете получават преференциална по-висока цена за произведената от тях електроенергия. Причината – имат когенерационни мощности, тоест би трябвало да използват изцяло енергията, произвеждайки и топло, и светло. Да, но тази високоефективна картинка важи само за една, максимум две от мощностите в страната. Признават го и от регулатора, но в същото време им дават сертификати за високоефективен ток, „защото покривали изискванията“.
Изисквания, които самият регулатор е създал и само от него зависи да ги преразгледа и в крайна сметка да въдвори справедливост и на този пазар. Защото цените на него са достатъчно шокиращи – над 300 лева на мегават час. За справка най-скъпият ток от фотоволтаици в момента не надвишава 280 лева на мегават час.
Логичният въпрос е – защо трябва да се плаща толкова скъп ток за производство, което не само не е високоефективно, а точно обратното. Логичният отговор е – за да се задържа колкото може по-ниска цената на парното.
За никого не е тайна, че нито ТЕЦ „Бобов дол“, нито „Топлофикация София“ са високоефективни дружества. Топлофикациите се нуждаят от пари, за да плащат сметките си за газ и въглища, но заради ниската си събираемост са заплашени от фалит. Регулаторът обаче няма отговор на въпроса какво ще стане с хилядите потребители на парно в големите градове, затова продължава скрито да подпомага компаниите, като им позволява с несправедливо високи приходи от ток да компенсират загубите си от парното. Така обикновеният потребител вижда, че цената на парното скача с 2-3% и си мисли: „Пак малко ме удариха.“ Но не вижда, че плаща скъпото парно през фактурите за ток.
Но кого всъщност заблуждава енергийният регулатор? Именно той трябваше да прецени нуждата и възможностите на българската енергийна система да поеме възобновяеми източници. ДКЕВР е и органът, който трябва да балансира между нормалната дейност на енергийните дружества и нуждите на потребителите.
Само че резултатът е съсипани държавни дружества и разочаровани потребители. Така е, когато енергетиката се разбира основно като политика, а икономическата логика се губи в мъглата.
22 август 2012
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Джамбазки: За ДКЕВР регулиране означава увеличаване
ВМРО с експертно становище срещу спекулативното повишение на цената на тока
