Автор: Николай Дренчев
Източник: Уебкафе.бг
За тези, които не намират думата в тълковния си речник, ще я поясня: „толераст“ е човек, проповядващ толерантност, с цел извличане на користни облаги. Различава се от действително толерантния човек (включително толерантния националист) по това, че толерантността, която уж проповядва, не му е вътрешно присъща.
Толерастите лесно се познават по крайно нетолерантното им отношение към инакомислещите.
Наскоро някаква авторка зададе въпрос: „Какво да правим с националистите?“ Опита да внуши, че ние, националистите, сме проблем на обществото, социално зло, което дебне небдителните граждани в мрака.
На фона на нищо (лошо) неизвършено от националистите се дават препоръки какво да бъде отношението: „за национализма (да) се пише и говори така, че да не остава никакво съмнение в това, че… действията и стремежите на националистите са недопустими и осъдителни“!?
Ами ако думите и действията на националистите са допустими и неосъдителни? Ако са благородни и безкористни? Ако са разумни, премерени и навременни? Ако сме загрижени, защото добре познаваме ситуацията в страната и пулса на народа ни? Пак ли ще воюват с нас? Защо?!
Трябва ли им враг, с който да плашат подопечните си, за да ги докарват сплотени пред урните? Не ги ли е грижа, че ако винаги ни критикуват „априори“, както в приказката за лъжливото овчарче, накрая ще пропуснем да се вслушаме в гласа им, дори ако някога кажат нещо разумно?
Какво да правим ние с толерастите – майсторите на злобата, омразата, внушената вина и харченето на чужди пари? Добре разбираме мотивите им – става дума за пари. Зад всичките толерастки лозунги, по-плитко или по-дълбоко стои идеята, че данъкоплатците (български или европейски) трябва да плащат.
И ние – данъкоплатците – плащаме. Давахме пари за каквото се сетиха да ни поискат. То не бяха десетилетия (безполезно) включване, не беше (ромски) театър. Ние все плащахме, а те ставаха все по-нагли, крадливи и безнаказани, искаха ни още и още, и си го взимаха – денем – с политически средства, а нощем – с криминални.
И когато днес ние, българските националисти, поставяме проблема – толерастите ни сочат с пръст и заклеймяват като обществен враг. Никога ли не им хрумва, че милостта към престъпника е жестокост към жертвата?! Защо вечно ние трябва да плащаме и да даваме – парите, труда си, здравето си, живота си? Те са наши и на нашите деца!
Никой друг няма право да разполага с тях, най-малко – въпросната авторка. Аз, като български националист, не искам от нея тя да ме храни, да ми плаща тока, водата, осигуровките и здравеопазването. Нека и тя се опита да бъде достатъчно толерантна, за да не иска от нас да плащаме на циганите за циганиите им.
Ако иска да бъде полезна – вместо заканително да ни размахва пръст – нека да отиде в гетата и като майка Тереза (или отец Иван от Нови Хан) да ограмотява, образова, лекува. Така ще заслужи нашето уважение. Ако тя не иска да го направи, да не ни кара ние да го правим. Животът си е наш и приоритетите е редно да си ги определяме сами.
Най-странно, нагло и безочливо, будещо възмущение в мен, а вероятно и във всеки нормален човек, е отношението на толерастите към децата. Към циганчетата. Как позволяват, как оправдават блудствата, изнасилванията и забременяванията на деца? Какво бъдеще според тях има 12-годишна майка, та гледат на тези случаи не с възмущение, а с умиление?
Освен че й е отнето детството и образованието, животът й е предначертан в коловоза безработица – просия – мизерия – социални помощи. Очевидно детето не разбира „свойството и значението на извършеното“, както и дълбочината на посегателството върху живота му. Защо се пречи на специализираните служби (социални и прокуратура) да си свършат работата? Нима с едно забременяване на дете не се осъществяват една камара състави на Наказателния кодекс?
По адрес на националистите от ВМРО м.г. шефът на един известен толерастки комитет (БХК) каза: „Аргументите им, доколкото ги имат, са в твърдението им, че законите са еднакви за всички“.
Драги толерасти! Ако вие смятате, че законите не са еднакви за всички, ако мислите, че законите не важат за вас и вашите подзащитни, то ние не сме съгласни. Ако вие твърдите, че законите са само за нас и оспорвате валидността на законите над вас – то всякакви дебати са безсмислени.
Време ни е да погледнем към рапирите!
* Материалът е отговор на публикацията на Татяна Ваксберг „Какво да правим с националистите”, публикуван в „Уебкафе” преди дни
