Българите сме горд народ и не сме спасявали някой, за да ни благодари – ако се прецени, че българският народ заслужава благодарност, то някои от потомците на спасените евреи може да ни предложи за Нобелова награда за мир. Това каза в интервю за Дарик историкът акад. Георги Марков запитан очаква ли страната ни да бъде предложена за Нобелова награда за мир по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи.
Акад. Марков коментира и призива на Организацията на евреите в България „Шалом“ отпреди няколко седмици българското правителство „по време и на място, което то прецени“, да поеме моралната отговорност за действията на пронацистката българска власт спрямо евреите през периода 1941 – 1943 г. От Организацията посочиха тогава, че българските евреи са спасени от депортация в нацистките лагери на смъртта, но в същото време отбелязват, че „депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот по време на Втората световна война е исторически факт, който не може да се отрече“. Ето какво още каза акад. Марков:
Унищожаването на евреите в новоосвободените земи – такъв е терминът – това ще рече така наречените Западни покрайнини, Вардарска Македония, Югоизточна Македония и Беломорска Тракия – това унищожаване е част от холокоста, част от окончателното решение на еврейския въпрос в Европа. Ние трябва да анализираме историческите обстоятелства. Има една конференция във Ванзее през 1942 година (конференцията е във вила Марлир на брега на езерото Ванзее – бел. ред.), на която по поръка на Хитлер се решава, че трябва да бъдат изтребени 11 млн. евреи в Европа. Срещу името Царство България има едно число – 48 000 евреи. Това са българските евреи и българските поданици и те са били спасени. А евреите от тези новоосвободени земи се водят поданици на бившото Кралство Югославия и бившото Кралство Гърция.
– Тоест по никакъв начин българската държава и власт не трябва да носи отговорност за това според вас?
– Особено днешната българска държава, която няма нищо общо с Царство България. Ние трябва да схванем онези обстоятелства, че новоосвободените земи са дадени на цар Борис или общо казано под българска администрация, под българско управление. За разлика от Южна Добруджа, която ние възвърнахме чрез Крайовския договор с Румъния, тези земи всъщност по статут, юридически не са част от българското царство. Там има българска администрация, има българска войска, има българска полиция, но това е временен статут. Въпросът за новите граници и за Нова Европа, както Хитлер я нарича, се отлага за след края на войната. Така че цар Борис Трети поради това се съобразява с конференцията на Ванзее, а България тогава е в състава на тристранния пакт и дава поданство на всички, на цялото население в новоосвободените земи без евреите. Това е в резултат на конференцията във Ванзее. Ние сега 70 години по-късно може да си говорим всичко, можем да бъдем максималисти. Но представете си цар Борис Трети с този патологичен антисемит Хитлер. Той успява да убеди Хитлер, че евреите в старите предели на царството му трябват с оглед на това, че се очаква балкански вариант на Чърчил – десант на Балканите, вкарването на Турция във войната и му трябват за строене на стратегически железници и пътища. И наистина изселват се евреите от големите градове, включително София, мъжете се пращат на трудови лагери, това е вярно, но трудовите лагери вярно тежък е бил трудът, но това не е Аушвиц и така се оцелява. Не бива да бъдем максималисти. Евреите в новоосвободените земи са част от решението на холокоста. Това са земи, завзети с германското оръжие. Вермахтът разгромява Югославия, там стъпва германската армия и след това тези земи са дадени под българска администрация от Германия и Италия до края на войната. Това е юридическият статут.
– Защо вече няколко години сякаш хвърляме повече усилия да обясняваме защо не сме спасили някого, отколкото да съобщаваме на света, че сме спасили евреите си?
– Ние се гордеем с това, което сме спасили. Но не трябваше да чакаме тези в Скопие да правят антибългарска пропаганда от неспасените евреи. Трябваше да обясним защо не е могло да бъдат спасени тези евреи.
– Кой закъсня с това обяснение и с колко закъсняхме?
– Аз си спомням при откриването на музея на холокоста президентът Желев пред 1992 или 1993 година напусна при откриването. След това при президента Петър Стоянов… на една конференция в Стокхолм също имаше някакви обвинения срещу това, че не били спасени. Ние трябваше да заявим, че сме спасили това, което сме могли да спасим. И това е особено важно, това е моята теза: ние не сме спасявали евреите, ние спасяваме тези нещастни човешки същества. Самият Бекерле (Адолф-Хайнц Бекерле – бел. ред.), германският пълномощен министър в София отбелязва: „Българите векове наред са живели с евреи, арменци, цигани, турци, гърци и всякакви други. Те нямат чувство за арийско превъзходство и поради това ние не можем да осъществим напълно това, което искаме – холокоста, по българските земи“. Самият Бекерле го изрича. И сега 70 години по-късно да обвиняваме тогавашната българска държава… Разбира се, преди 1989 година беше лесно, тъй като тогава имаше една открита „манархо-фашистка диктатура“, тогава царят беше обвиняван, тогава Янко спасяваше ешелоните, които не тръгнаха, комунистическата партия спасяваше…
– БКП тогава прокламираше, че е спасила евреите.
– БКП има своята заслуга, но преди това има 43-ма депутати, начело с подпредседателя Димитър Пешев, има Съюза на писателите с Елин Пелин, митрополит Стефан, митрополит Кирил, ВМРО, Владимир Куртев от Кюстендил и, разбира се, комунистическата партия. Но това не можеше да стане и въпреки волята на цар Борис Трети, който не е бил антисемит. И тогава беше лесно. А сега казват: обяснете ни защо не спасихте. 70 години по-късно. Но трябва да започнем с историческите обстоятелства. България е била съюзник на Третия райх. Не е било възможно да си поставим максималистично въпросът или всичко, или нищо. Ако цар Борис Трети не беше се присъединил към тристранния пакт, тогава България щеше да бъде окупирана. И тогава щяха да бъдат унищожени всички евреи – и в старите предели на царството. Вижте какво стана в Унгария. Трябва да правим паралели с други държави. Адмирал Хорти*, един аристократ като цар Борис. Той отказва да се унищожат евреите след Ванзее, но през март 1944 година се извършва един преврат и германската армия окупира Унгария и през октомври 1944 година Хорти е отстранен от власт и изтребват 300 000 унгарски евреи. И то забележете – до края на март 1945 година, когато вече Германия е пред разгром, когато е нямало влакове за вермахта, за войски и снаряжения, влаковете с унгарски евреи за Аушвиц и Треблинка ден по ден, час по час методично са унищожавали. Ние не можем 70 години по-късно… Призовавам да се прояви чувство за историзъм, да не предизвикаме сред българския народ с едно голямо закъснение неприятни чувства. Тъй като могат да се чуят гласове: спасихме евреите, ама няма никаква благодарност. Какво е от тези организации…. Това е опасно. Недейте да се предизвикват такива чувства. Българите сме спасили 48 000 – 49 000 човешки същества не защото са евреи, а защото са човеци, защото сме спасявали и други. Не бива да се смесват тези две неща.
– Факт, но ето, една от организациите на евреите в България, може би доколкото виждам друга официална еврейска организация до момента не го е направила, има претенции във връзка с признаване от България на тази вина.
– Първо, като се каже България, се разбира българският народ. Не съм съгласен. След това ако става въпрос за тогава, за отговорните фактори, те имат своята вина и своите имена. Отговорността може да бъде колективна, дори на едно правителство, но вината винаги е лична, ще кажат на министъра на вътрешните работи Петър Габровски, комисарят по еврейските въпроси Белев примерно, дори министър-председателят Богдан Филов. Трябва лично, а не да се говори за цялата държава. А затова те си понесоха своето, бяха разстреляни всички – и Филов, и Габровски, и Белев. Те бяха разстреляни от Народния съд. Не може сега, 70 години по-късно да се търси отговорност от днешната българска държава за Царство България, след като между Царство България и Република България пък имаше 45 години една друга държава – Народна република България. Ние не може да съдим сега. Дори ние, историците нито сме адвокати, нито прокурори, нито съдии. Времето е съдник.
– Може би у част от публиката наистина остава този лек, горчив привкус – ето, почти в цяла Европа холокостът е успял, ние сме направили нещо хубаво, което обаче сега се помрачава.
– Направили сме възможното. Точно тази пропаганда в Скопие, така нареченият филм „Трето полувреме“, тази антибългарска пропаганда реши да докаже, че какво сме спасили всъщност ние. Ние се гордеем, това е национален капитал естествено, че сме спасили нашите евреи. Но те искат да хвърлят кал върху това спасяване: а, спасили сте някакви там 48 000 – 49 000, но не сте спасили, изпратили сте в Треблинка… Кой е изпратил в Треблинка? Това, че е имало при депортирането българска полиция, администрация и железниците, това е въпрос на техническо изпълнение. Това всичко е под контрола на Гестапо и Бекерле. Така че има едно споразумение, но то как е подписано и кой е наложил да се посегне и на евреите от старите предели? Защото се оказва, че цифрата 20 000, която се иска от Хайнрих не може да се допълни. Искат да допълнят с евреи от старите предели. Ние трябва да се озовем преди 70 години, във Втората световна война, когато са унищожени 6 млн. евреи и тогава да зададем въпроса каква е съдбата на тези 11 343-ма. Ние можем да изкажем съжаление, състрадание. Аз също съм за такава декларация на Народното събрание.
– Добре ли е парламентът да излезе с такава декларация?
– Добре е, разбира се. Добре е парламентът да излезе с една декларация. Още повече че обвиняват 25-тото разстреляно Народно събрание, че е приело закон за защита на нацията. Вярно, един антисемитски закон, но това не е закон за Аушвиц. Тези хора бяха изселени, бяха им сложени унизително жълтите Давидови звезди, имаше полицейски час, но те бяха спасени. И понеже 25-тото разстреляно Народно събрание – от 160 народни представители 67 са разстреляни на 1 февруари 1945 година… Да излезе нашето Народно събрание с декларация в две части: за спасяването – нашата гордост и втората част – състрадание и съчувствие за унищожените евреи. Това може, но не и да се поема вина. Може ли това Народно събрание да поеме вината на 25-тото разстреляно Народно събрание? То е достатъчно наказано това събрание. Ще трябва да подходим исторически разумно и пак повтарям – да не се посяга да се свързват две неща, които са различни. Не бива да се посяга и да се предизвикват 70 години по-късно някои неприятни чувства. Особено след като се оказа, че е осквернен и паметникът в Тел Авив. Сега предупреждавам включително и тази еврейска организация: недейте 70 години по-късно да казвате „Българският народ не успя да спаси и евреите в новоосвободените земи“. Защото това не е справедливо. Ние не можем да поемем отговорност и за Терблинка, защото някой ще рече, че и Треблинка сме направили. Призовавам към разум, да не се разгарят страстите. Германска делегация е била на бул. „Партиарх Евтимий“, в столичния нотариат, но след аншлуса, след присъединяването на Австрия към Третия райх, Бекерле се настанява в хубава къща до академията и той много се дразни и казва на нашия министър отначало Иван Попов: „Този евреин Хари Левенсон докога ще го държите в българското външно министерство“. Обаче по Попов казва „Той може да е евреин, но е много полезен български дипломат“ и той остава и работи. Освен това д-р Любен Златаров, също български дипломат през 1979 година, когато в научния институт по история се правеше сборник за спасяването на българските евреи, там се наблягаше най-вече на комунистическата партия, но за го доведох д-р Златаров, който донесе няколко документа за издаване на транзитни визи. Царски дипломати са издали 15 000 транзитни визи на бежанци евреи от Средна Европа, включително и от Румъния. Товарят се на български кораби за Палестина. Тогава за съжаление не приеха, че и царските дипломати участвали, защото тогава цар Борис го наричаха „царят фюрер“. Отхвърлиха тези документи. Аз тогава бях млад историк и не можах да се наложа. Но дойде телевизията от Тел Авив и го изправиха д-р Златаров на паметника на Цар Освободител, но да се вижда и сградата на външно министерство, на БАН. И той казва: „Ето на втория етаж министър-председателят и министър на външните работи Богдан Филов разговаряше с Бекерле по еврейския въпрос, за окончателното решаване на еврейския въпрос, а ние, няколко дипломати на партера издавахме транзитни визи“.
– Колко такива транзитни визи са издадени?
– 15 000. Това са царски дипломати, работещи в Министерството на външните работи. Сега да спорим 70 години по-късно… Една Франция… Мисля, че 75 000 френски евреи са унищожени. Защо сега този въпрос не се поставя? Поставете го на французите, защото те не са спасявали никого. Датчаните, вярно е спасяват 8000 евреи, обаче евреите си плащат. Всъщност това е частен превоз, те наемат гемии и се прехвърлят от Дания в Швеция. Но евреите плащат със злато и картини, това не е било съвсем така безплатно. И ние затова се гордеем и не бива да ни отнемат тази гордост и да казват „Да, но защо не спасихте и другите?“.
– Възможно ли е изобщо да се стигне до това България да бъде номинирана за нобелова награда за мир, тъкмо заради спасяването на евреите в рамките на тази годишните. Кой и откъде трябва да дойде тази инициатива?
– Ние не трябва да се самопредлагаме. Нас трябва да ни предложат и според мен потомците на спасените евреи, които живеят в Израел, които имат много добри чувства към България, идват у нас, въпреки този злощастен атентат в Сарафово, така че аз се надявам, че те, потомците на българските евреи. Има кой да предложи България, защото наистина това е нещо уникално. Ние сме горд народ, ние не сме спасявали някого, за да ни благодари, ние не сме молили за благодарност. Ако се прецени, че българският народ заслужава благодарност, тогава вече би било добре и ще бъдем ние пък благодарни на българските евреи и техните потомци.
*Миклош Хорти – унгарски политик – регент на краля (фактически държавен глава) на Унгария между 1 март 1920 г. и 16 октомври 1944 г., и преди това австро-унгарски висш морски офицер и командващ унгарските въоръжени сили. Миклош Хорти е контраадмирал, последният главнокомандващ на австро-унгарския флот до 31 октомври 1918 г.
**Александър Белев е български политически и държавен деец, юрист, известен с антисемитските си възгледи, един от основателите на организацията „Ратник“. През 1942 година след създаването на поста комисар по еврейските въпроси в България, Белев заема тази длъжност.
