И днес България няма визия по т.нар. национален въпрос. Надявам се скоро да излезем с наша стратегия, иначе няма да е далеч времето, в което в Скопие не само ще фалшифицират историята ни, но ще започнат да предявяват претенции да признаем съществуването на македонски език и малцинства. Политиците в Македония живеят в свой измислен свят и си въобразяват, че ще сглобят национална митология с кражби.
Това заявява председателят на ВМРО Красимир Каракачанов пред Аделина Делийска в интервю за в. „Новинар“.
Г-н Каракачанов, 23 октомври е знаменателна дата за вашата организация, а вие написахте и книга по този повод. Защо?
На 23 октомври преди 120 години в град Солун е основана ВМРО, която в своята дълга история е участвала във въстания, във войни, в битки и т.н. Честно казано, не само мое мнение е, но и на българската наука, че ВМРО написва едни от най-славните страници на нашата национална история. В книгата основно съм наблегнал на периода, обхващащ 40-те години на миналия век. Също така развитието на събитията след промените преди 23 години до ден днешен. Най-вече отношенията на държавата ни след 90-те години с нашите балкански съседи и предимно полемиката по т.нар. Македонски въпрос.
Разкажете повече за това, защо все не успяваме да постигнем толерантност и коректност в отношенията ни с комшиите от Македония?
Причините са няколко, но като основна мога да посоча, че до 1944 година България е имала много ясна политика по темата за Македония и тя е била категорична – че там живее българско население, за което родината се стреми да осигури права и да защитава интересите му. Но след това, в името на интернационализма и тем подобни комунистически измишльотини, България за 45 години загърби и не поставяше никъде този въпрос в своята политика. По същото време в Титова Югославия започна един усилен процес на фалшификация на българската история и на промиване на съзнанието на българското население в Македония. Този процес продължава и до днес. За съжаление и днес няма никаква визия и идея какво да се прави по този национален въпрос. Същевременно пък в Скопие управляват едни хора, които, за да затвърдят и легитимират своята власт, се опитват не само да измислят нова национална идентичност на българите там, крадейки наша история, но го правят и по един определено недемократичен начин. Те използват всички лостове на администрацията, за да притискат хората в Македония, които желаят да бъдат българи и да запазят своята национална принадлежност. А България мълчи. Ние реагираме само тогава, когато прекалено грубо започнат да фалшифицират нашата история. Такъв е примерът от преди един месец, когато на една изложба там бяха написали, че Гоце Делчев е македонски революционер. Надявам се съвсем скоро да излезем с ясна програма и наша стратегия. Иначе няма да е далеч времето, в което не само ще фалшифицират историята ни, но и ще започнат да предявяват претенции да признаем съществуването на македонски език, малцинства и т.н.
Като историк имате ли си кумири сред революционерите от онова време, кои от тях са допринесли най-много за славното ни историческо минало, което в книгата си определяте като геройско и достойно?
Ако човек познава добре българската история, ще знае, че в редовете на нашата организация в различните исторически времена е присъствал част от цвета на тогавашната българска нация – политици, историци, преподаватели, учени. В нея са били не само Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов, а една плеяда от воеводи, които са организирали и участвали в Горноджумайското и Илинденскопреображенското въстания. Хора, които са се били за свободата ни като са подражавали на нашите национални икони Левски, Ботев, Раковски. В своите спомени всички те казват, че когато са създавали организацията преди 120 години, са имали за свой пример делото на Апостола и записките на Захари Стоянов. В редовете ни е имало и брилянтни учени, които по онова време са били цвета на българската наука. Като например проф. Любомир Милетич, проф. Георгов, проф. Йордан Иванов, проф. Никола Милев. Това са хора, които са признати от целия тогавашен научен свят заради своите постижения в науката. Една от гордите личности на България за всички времена е политикът и дипломат проф.Симеон Радев, автор на знаменателния изследователски труд „Строители на съвременна България”. А кой не знае Пейо Яворов – един гениален талант, воевода на чета и до последния си ден касиер на ВМРО, който е поискал да го погребат в четническата му униформа. Много велики личности е имало в нашата организация. Но в моята скромна книга нямам амбициите да обхвана цялата й история, а поне да посоча някои от основните моменти и знаковите фигури.
Част от статуите на тези личности обаче в Скопие вече се пънат да ги подреждат на един площад, как ще коментирате тези амбиции?
Политиците в Скопие отдавна са се откъснали от реалността и живия живот на населението в Македония. Те живеят в някакъв свой измислен свят. Контролират полиция, служби за сигурност, институции. Там има 35 процента безработица и всяка общинска и държавна служба работи, за да подчинява хората и да им внушава страхове. Смятат, че могат да се създават нови нации чрез кражби от комшиите – от нас и от Гърция. И си въобразяват, че ще успеят да сглобят една национална митология, която да е основа на нова национална идентичност. В 21-ви век всичко това е безкрайно смешно и нереално и не може да се случи. Обаче те, увлечени от своята мегаломания и амбиции да наложат небългарска идентичност в Македония, правят всякакви глупости, включително и тези паметници на площада. Така дразнят и Гърците, защото там изтипосаха отливка и на Александър Велики. На този площад ще видите и статуи на византийски император, и на майка Тереза, която определено не е македонка. За западните наблюдатели всичко това е абсурдно, смешно и жалко. Но на Балканите предизвиква негативни емоции. Честно казано, цялата тази гора от крадени паметници в Скопие е доста кичозна. Защото десетки фигури, събрани на площ от 10 декара, превръщат всичко това в кич и глупост.
Защо толкова много македонци искат българско гражданство?
Част от тях смятат, че ще бъдат по-добре защитени пред тамошните власти, ако те ги притискат и репресират. Други го правят, защото българският паспорт им дава възможност да работят в Европа и у нас. Най-голямата част от хората и там е тази, която се опитва да оцелява.
Кой трябва да е нашият приоритет в политиката ни към Македония?
На първо място да не се позволява на властите там да пропагандират антибългарско самосъзнание. Трябва да отворим нашите учебни заведения за тях, за да не стават жертви на пропагандните клишета, а да получат нормално европейско образование. Много е важно да реализираме наши икономически проекти в Македония. Може даже да се ползват средства, които ни предоставят от ЕС. Така ще покажем, че имаме интереси там. Също така защо да не отворим наши български училища в Скопие, Битоля, Охрид. Ние имаме морален ангажимент към тази част от нашата нация, която живее там и не бива да сме безразлични към тях. Те не са виновни за онова политическо решение, взето преди сто години, да останат там. Македония е важен геополитически център, там се пресичат две основни европейски комуникации – север –юг и изток-запад. Така че никак не е маловажно кой и как присъства там.
В контекста на философската мисъл на Шопенхауер, че миналото е невъзвратимо, настоящето незадоволително, а бъдещето неясно, къде и как си представяте вашата партия?
В зората на прехода бяха възстановени много исторически организации от периода преди 9 септември 1944 г., но нашата партия оцеля. Ние никога не сме сменяли посоката на нашата политика – борба за една Велика България на Духа. Ще оцелеем.
