Г-н Каракачанов, вие сте един от най-емоционалните политици, присъщ ви е цветист език. Къде смятате, че минава границата между експресивността и грубостта в говоренето? И не премина ли тази граница министър Божидар Димитров?
Цветист език е едно, да си изпускаш нервите – друго. Честно казано, мисля, че е пресолил манджата. Аз не съм слушал тези изказвания на Божидар Димитров, но ако говорим по принцип, всеки сам определя границата. Това е въпрос на характер, на възпитание, на емоцията в даден момент.
Вие като политик някога съжалявали ли сте за нещо, което сте казали в момент, когато сте си изпуснал нервите?
Разбира се, че съм съжалявал. Някой път, когато си емоционален, излизаш от добрия тон. Съжаляваш не толкова заради фактите, които си казал, а за емоционалния начин, по който си го направил, за някоя обидна квалификация, която си изтървал.
Смятате ли, че е редно един политик да се извини, когато е казал нещо в повече, изтървайки си нервите?
Случвало ми се е. На някои опоненти, които емоционално съм настъпил в някоя медия и съм използвал някоя и друга квалификация. След което отивам, стискам му ръката и казвам, че критиката си е критика, но съжалявам за тази и тази думичка.
Емоциите не трябва ли да минават на втори план при политиците? В крайна сметка, когато говорят, те ангажират с позицията си и партията, която представляват, или държавата, когато са част от изпълнителната власт?
Би трябвало. Но в България има много неща, които би трябвало да бъдат някакъв модел на подражание в политиката или в т.нар. ни елит – политически, икономически или културен. Тонът на простащина и вулгарност беше зададен от самите медии. Без да говорим поименно, се сещате за онези медийни герои, които всяка вечер облъчваха българския зрител с простотия, с арогантност, с цинизми. Това явно се харесва на хората. Като гледам политическата картина в България, виждам, че некомпетентни политици, които говорят просташки, се харесват повече от хора, който говорят умерено и компетентно. Нещата са толкова сбъркани, че нищо в момента не трябва да ни учудва. Всъщност, каква е функцията на политиката и как един политик трябва да привлича хората и да печели обществено доверие? В нормалните държави това се случва, като даде личен пример.
И “нормалните” държави не страдат от липса на цветисти политици. Да вземем Берлускони, например.
Берлускони е един веселяк, изградил образа на плейбой в Италия, но той не минава границата на добрия език. Той не говори цинично, не говори просташки. Не е само Берлускони, има и други политици в Европа, които минават, меко казано, за купонджии, имат по-остър език, но не са простаци. Докато в България просташкият език в политиката се наложи, както виждаме става модерен в последните 5-6 години. Той първо влезе в музиката с чалгата, после тръгна по медиите – без значение дали печатни или електронни. Намекнах ви за един известен телевизионен водещ, който всяка вечер ръсеше простотии и това продължава повече от 9 години. И това се харесва на хората, те почнаха да подражават и оттам нататък политиците започнаха да подражават на избирателите си.
От думите ви излиза, че този тип говорене на политиците е целенасочено търсен ефект?
В математиката това се нарича порочен кръг.
Кой трябва да го разкъса?
Мисля, че медиите са факторът за това, защото един политик или общественик, човек, който е видим за обществото и по някакъв начин задава тона в него, може да бъде отразяван, може и да не бъде отразяван. Направете анализ на медиите, които са ежедневното букварче за всеки един българин, от което той научава всичко, включително и начина си на изразяване, и ще видите откъде трябва да се започне. Не може във вестника да се публикуват цинизми. Това възпитава обществото. Политиците започват да подражават.
Не трябва ли схемата да е обратна? Не са ли политиците – като представителна извадка на обществото – да са тези, които задават модела на поведение?
Ще ви дам следния отговор. Ако аз в момента говоря с вас за демографската криза, което е един изключително сериозен проблем, който касае бъдещето на нацията, вие ще му отделите 3 изречения. Но ако направим интервю, в което започнем с “майките” и завършим с “майките” на моите опоненти, ще го публикувате цялото. Политиците може да си говорят каквото си искат, медиите са тези, които ги отразяват. Когато медиите наложат ембарго на подобен тип поведение, то най-малкото няма да стига до хората и политиците ще се коригират.
Вземете който и да е вестник и вижте какво пише вътре, какъв е езикът на хората, които говорят вътре. Като оставим настрана цените на доматите и къде какъв пожар гори, няма да намерите вътре нищо сериозно, което касае нацията и държавата в перспектива. Но шоуто, простотията фигурират. Ако човек се замисли реално има толкова важни неща, които касаят бъдещото ни, на които никой не обръща внимание.
Споменахте демографския проблем…
Ние го разработваме вече пета-шеста година. Срещал съм се с всякакви специалисти от БАН, от Института по социология, които правят проучвания по въпроса десетилетия наред. И никой не обръща внимание на тези хора, които обясняват как нацията застарява, загива. Как една застаряваща нация не е продуктивна и работоспособна и няма как да очакваме големи заплати и пенсии, защото се увеличава броят на хората в нетрудоспособна възраст за сметка на работещите и малкото работещи изхранват пенсионерите или неработещите цигани.
И Божидар Димитров води своеобразна битка с демографския проблем, раздавайки български паспорти, с което особено се гордее. Как оценявате вие тази част от дейността му?
Усилията му за предоставяне на българско гражданство са в правилната посока. Още в миналия парламент бях внесъл закон за промяна на българското гражданство, в който бях предложил не само сроковете на процедурата да се съкратят, защото това решава само наполовина проблема. Когато един етнически българин си подава документите за гражданство, е редно да получи един учебник по история на България и конституцията на Република България, за да знае, че освен права като български гражданин има и задължения. И когато документите му бъдат прегледани в рамките на месец-два и се установи, че не е опасен за сигурността на страната, той да се яви на тест по историята, езика и Конституцията на България. И това всичко може да стане в рамките на 6 месеца. Така че усилията на Божидар Димитров да ускори процедурата са правилни. Но това не е начин да решиш демографския проблем.
9 август 2010
Снимка: „24 часа“
