Източник: „Екип Нюз”
Автор: Георги Даскалов
Преди години група българи бяхме в Скопие и ни развеждаше един екскурзовод на име Гоце. Той ни показваше града: ето това е построено от турците, тука са строили българи, това го направиха японците след земетресението, сърбите това, албанците онова… В двора на църквата “Свети Спас”, където са костите на Гоце Делчев, един от българите попита: „Гоце, а ваш`те македонски комунисти какво направиха?” Гоце се почеса по главата, замисли се и изведнъж каза: „Как какво, бе – докараха костите”. И посочи саркофага в двора на църквата.
Гоце Делчев е убит в сражение с турците в село Баница на 4 май 1903 година, малко преди избухването на Илинденското въстание и е погребан там. През Първата световна война костите му са пренесени в България и се съхраняват в урна до 1946 година, когато българските комунисти ги предават на македонските комунисти.
Тогавашното македонско сталинче, Лазар Колишевски, по произход българин, по душа комунист и сърбоман, коментира, че Гоце Делчев е българин с незначителна роля в борбите за освобождение на Македония, но Скопие приема дара. Постепенно статусът на Гоце Делчев се променя и днес той е национален герой на Македония и името му се споменава в химна.
След разпадането на Югославия потисканият от сърбите македонски национализъм бързо изкласи и имаше нужда не само от антични, но и от по-съвременни герои, та Гоце и костите му свършиха тази работа.
С изключение на периода, в който начело на Македония бяха Любчо Георгиевски и покойният президент Борис Трайковски, македонският национализъм, освен все по-екзотичните одежди, с които се облича, има една трайна характеристика: антибългарска реторика.
На 4 май македонските служби сътвориха една откровено безсмислена провокация, когато българският посланик в Скопие искаше да сложи цвете на гроба на Гоце Делчев.
Сега, след срещата на НАТО в Чикаго, скопските вестници са пълни с внушения, че едва ли не България е попречила на Македония да бъде приета в Алианса. Всички делегации подкрепяха Македония, само българите стояха и мълчаха, пише контролираната от правителството преса.
И това при положение, че президентът Плевнелиев официално заяви: „България силно подкрепя евроатлантическите интеграции на региона. Окуражаваме Македония да изпълни необходимите условия, за да стане членка на НАТО.”
Какво повече иска Скопие? Да обявим война на Гърция?
България е воювала повече от половин век за свободата на Македония и за тази кауза са загинали стотици хиляди българи. Платили сме за историческия урок с реки от кръв и днес и цялата българска нация, и тези, които са начело на държавата, разбират добре, че раните могат да бъдат лекувани с добро, с приятелство и разбирателство.
Министър-председателят Бойко Борисов го каза направо след скопския инцидент от 4 май – ние нямаме по-близък народ от македонците. Винаги ще им помагаме.
Ще е добре и край Вардара да го разберат. Ако могат.
Ако не могат, сами ще са си виновни за всичко – и за НАТО, и за Европейския съюз, и за това, че ако вървят нещата, както вървят, след някоя и друга година може да я няма и държавата. Нищо, че е антична.
23 май 2012
