Източник: Агенция „Фокус“
Убийството на краля Александър показва старото правило при атентатите – страдат само жертвата и убиецът, а всички останали – стотици замесени, продължават да си живеят живота, подсигурени изцяло, като че ли нищо не е станало. Това пише Любомир Костовски в авторски текст, публикуван в македонското електронно издание Глобус.
По-нататък в текста се казва:
„Миналия вторник основна тема за жителите на Битоля беше плакатът за Владо Черноземски, атентаторът, който уби сръбския крал Александър Караджореджевич на 9 октомври 1934 г. Професионалният атентатор, когото по-голямата част от съвременните историци квалифицират като войник на върховистката, пробългарска ВМРО, предизвика особено недоволство сред организацията на борците, а след това и у голяма част от тези, за които беше предназначен – младежите, които по-голямата част от времето прекарват на Широк сокак.
Прелятата чаша
На единия плакат бяха изписани стихове от песен, посветена на него, а на другия се нарича герой заради извършения атентат.
„За съжаление на 11 октомври се появяват някои флаери за фашистки идеи, които въздигат Черноземски и другите убийци. Ние трябва най-упорито да се противопоставим на всички тези идеи и всичко, което разпространява фашизъм и пробългарски идеи”, заяви пред камерите Александър Трайковски, председател на Съюза на борците от Битоля.
Реагираха и жителите на Битоля, според телевизионния репортаж на Алфа, които смятат, че чашата е преляла, а според един битолски графит, дори и методите от времето на Черноземски не са се забравили.
„Владо Черноземски беше в онази тайфа, която се бореше за България”, реагираше пенсионер.
„Да се въздига човекът, който уби Димо Хаджидимов и други македонски дейци, наистина е срамота”, заявил друг жител на Битоля.
„Политиците не са наясно какво правят”, добавил друг пенсионер.
Засега поне не се знае кой стои зад тези плакати. В писмената си реакция историкът д-р Александър Литовски публично запита дали не се връща фашизмът на македонската обществена сцена? Черноземски по националност бил българин, а от 1922 г. бил включен в ВМРО-Автономна и извършвал специални задачи за екзекуция. Убил революционера Димо Хаджидимов и идеолога на ВМРО на Протогеров Наум Томалевски. След като ВМРО на Ванче Михайлов изцяло станала фашистка, Черноземски станал фашистки наемник и инструктор на хърватските фашисти, завява Литовски, в реакцията си.
Панихиди
Честването на Черноземски в страната започна пред 18 години, когато на същата дата в църквата „Свети Димитрия” в Скопие се организира панихида за Владо Черноземски, на която се събират същите онези, които честват и годишнината от смъртта на Мара Бунева – основателите на сдружението „Ратко”. Недвусмислено е това, че тези, които вдигат врява се смятат за българи и не бягат от ролята на поддръжници на делото на Ванче Михайлов. Едно време на тези събития от София задължително идваха представители на тамошното ВМРО на Красимир Каракачанов. Освен, че знае да забавлява своята среда с антимакедонизъм, преди повече от година ръководеше и една масова истерия срещу ромите в България. Същата „крайна битка” с ромите трябваше да му бъде „точка плюс” в състезанието на неговата партия на местните избори.
Но, да не се отклоняваме от темата. Кой всъщност е Владо Черноземски? „Утрински весник” чрез свои текстове често отговаряше на тези въпроси с учудване, че как е заслужил да бъде честван повече и от революционери като Даме Груев, Яне Сандански и Гьорче Петров?
И последното разглеждане на документите, достъпни в интернет показва, че няма съмнения, че става дума за почти неграмотен човек, с неизвестен произход. Някои източници говорят, че е роден в днешен Велинград, тогава село Каменица, днес квартал на същия град, на неизвестна дата през 1987 г. Според други източници роден е в село Гавран (Щипско), а според други, че е роден в Ново село край Щип. Според народните предания, когато крал Александър бил убит в Марсилия, селото Гавран било опожарено, а според други – също фолклорни източници, на следващия ден в Ново село сръбски жандармеристи са открили част от неговите роднини (най-често се говори за неговата сестра) и са ги убили в двора на къщата. Това не са исторически потвърдени информации.
Възможно е родителите на Черноземски (Димитър Керин и Риса Балтаджиева) да са дошли от Щипско. Но това станало маловажно и за самите тях. Неговото кръщелно име е Величко Димитров-Керин. В селото завършил само трети клас. Като малък е имал склонност към алкохол, но по-късно изцяло се е въздържал от пиене и станал вегетарианец. Величко бил войник първо в Пловдив. Участвал в Първата световна война, тогава служел в инженерните сили. Бил освободен от военна служба през 1919 г. Една година по-късно се е оженил. Работел като шофьор и часовникар. През 1923 г. се е родила неговата дъщеря Латинка.
Хладнокръвен убиец
В началото на 20-те години на миналия век Черноземски се е преместил в Банско, където извършвал задачи на ВМРО, която била основана от Тодор Александров. Става член на тази организация през 1922 г и се включил в четата на войводата Иван Бърло. През 1923-1924 г. е в четата на Траян Лакавишки. Като четник действа в Щипско, Кочанско и Радовишко… Участвал в около 15 престрелки с полицията и жандармеристите във Вардарска Македония. Станал известен като един от най-добрите стрелци на Организацията, в акциите изпъквал с героизъм, хладнокръвие и дисциплина. През 1924 г. Тодор Александров го е поканил в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за извършване на специални задачи. Смъртта на самия Александров предизвикала серия от убийства сред македонското революционно движение и македонската емиграция.
Първата задача, която получил от Иван Михайлов е да убие македонския деец и български народен представител Димо Хаджи Димов. Това е един от най-големите македонски патриоти, който преди убийството е влязъл в Българската комунистическа партия и като неин депутат е бил в парламента. В партията формирал и отделна секция на комунисти-емигранти. Като влиятелен член на българското общество и като човек който се залагал за независима Македония станал опасен за плановете на Михайлов и той го включил в списъка за ликвидация.
Хаджи Димов на 13 септември 1924 г. разбрал за убийството на Славчо Ковачев, негов приятел и съмишленик. За този акт коментирал, че отново са започнали физическите ликвидации в македонското революционно движение и изразил съжаление за тази ситуация. Димо Хаджи Димов се е упътил към кръчмата Галик, за да се запознае с подробностите около убийството на Ковачев. На улица „Пиротска” бил посрещнат от Владо Черноземски, който с няколко изстрела от револвер го е свалил на земята, а за да е сигурен в смъртта навел се над трупа и е стрелял още два пъти. През 1924 г. Софийския окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е извършена, а през 1925 г. Черноземски бяга от полицията. През 1930 г. ликвидирал Наум Томалевски, един от водачите на привържениците на Протогеров, известен масон от Крушево. Черноземски е осъден за втори път на смърт, заради убийството на Томалевски, но през 1932 г. бил помилван заради близките отношения на Иван Михаайлов с българските власти.
Третият райх
Българската историография (българска Уикипедия) много не скрива около реалната позиция на силите, които са организирали атентата и около това, кой стои обективно зад него – Третия райх. Още през лятото на 1932 г. Владо Черноземски, един от най-опитните терористи на ВМРО е изпратен в Хърватия на разположение на тамошното движение на усташите. Това е направено много тайно, даже и неговото семейство не знаело къде се намира. ВМРО пуска слухове, че е убит от организацията. Черноземски бил инструктор на хърватските терористи в лагера Боргеторо, а след това и в унгарския лагер „Янка Пуста”. Черноземски знаел, че се подготвя атентат срещу високопоставен югославски функционер, но не знаел конкретно кой.
Обучението продължило дълго. Две години след като заминал в чужбина по 19-майския преврат в София, новото правителство в София решава да прекрати действията на ВМРО и на 1 септември същата година е приет закон за защита на държавата. Законът предвижда бързи процедури за арест и осъждане на ръководители на организацията и Иван Михайлов експресно и нелегално бяга от България в Истанбул.
По онова време френският министър на външните работи Луи Барту се опитва да създаде една антихитлеристка коалиция, в която биха влезли Франция, Италия и Югославия, а на която биха се присъединили и членки на бъдещия Балканки пакт – Малката Антанта. Факт е, че кралят Александър в началото на политическата кариера на Хитлер имал симпатии към неонацистите, но в лятото на 1934 г. се е подал на натиска на старите приятели – французите. Оттам към края на август германското военно разузнаване започва подготовки за атентат, под кодовото названия „Операция тевтонски мач”, където цел на убийството са Луи Барту и крал Александър. Организацията е доверена на усташите, а в тяхно обучение трябва да влязат опитни кадри от ВМРО.
Следва…
18 октомври 2012
