Мара Бунева е родена в Тетово през 1901 г., премества се да живее в София при брат си Борис – офицер в кавалерийската школа в София. Омъжва се за кавалерийския офицер Иван Хранков. През 1927 г. по повод големия процес срещу 19 македонски студенти, обвинени от сръбските власти в изповядване на българско самосъзнание, се завръща в Скопие и се включва в дейността на ВМРО. Главно оръдие на антибългарската истерия по това време е Велимир Прелич – юрисконсулт в Скопското жупанство, още през турско време участвал заедно с поробителите в жестокия терор над местното население.
На 13 януари 1928 г. в Скопие Мара Бунева стреля във Велимир Прелич, преди охраната му да успее да се намеси.
Така тя изпълнява смъртна присъда, издадена от ВМРО над сърбина Велимир Прелич, известен сатрап и полицейски функционер, прочул се с нечовешките издевателства над македонските българи.
След стрелбата по Прелич, за да не попадне в ръцете на сръбските жандармеристи, Мара Бунева стреля в гърдите си и умира от раните си в болница по-късно.
След освобождението на Вардарска Македония през 1941 г. и обединението й с Отечеството, местните българи в Скопие издигат паметник на Мара Бунева на вардарския кей, близо до Стария мост.
След поредната окупация на тези български краища след 1944 г., паметникът е взривен от сръбския окупатор. От 2002 г. ВМРО и македонските българи възстановиха ежегодното поклонение пред паметта на Мара Бунева на кея на Вардар. От година на година поклонението в средата на януари се превръща в истинска демонстрация на българското национално самосъзнание сред сънародниците ни от цяла Република Македония. Традицията не бе прекъсната дори и след организирания от скопските служби побой над участниците в поклонението през 2007 г. Мара Бунева се превърна още веднъж в символ на българщината във все още несвободната Вардарска Македония.
Тази година на р. Вардар в Скопие отново се събират признателни българи от двете страни на границата, които почитат паметта й.
