Начало Блог Концесионна жажда

Концесионна жажда

Източник:  „Капитал”

Инструмент за натиск или замазване на проблемите е работната група, която ще проучва управлението на водата в София

В края на юли 2012 г. общинските съветници в столицата са пред едномесечна ваканция. И както повелява традицията, дневният ред на последната сесия е набъбнал с всички отложени по-засукани проблеми през годината, оформени в 70 точки. Сред тях неочаквано е и докладът на съветника от ВМРО Ангел Джамбазки, който предлага да се развали 25-годишният договор за концесията за водата на София, сключен през 2000 г.

Два дни преди заседанието на съветниците документът мина през комисията по финанси, и то на първо място от над 35 точки. Председателят й Орлин Алексиев е доста експедитивен, особено в лятната жега и душната стая, но този път щедро отпуска близо половин час на Джамбазки да разкаже мотивите си. От конкретните параметри на цената на водата („нараснала над 300% от 2000 г. досега”) и загубите по мрежата и от несъбрани вземания („над 60%”) той стига до емоционални твърдения, че компании от групата на „Веолия”, която притежава по-големия дял в „Софийска вода”, са „изгонени с шутове от държави от Латинска Америка”. А пък „кметът на Париж спечели изборите, като изгони „Веолия”, защото каза, че 60% от цената на водата отива за политически подкупи и още 20% – за административни”.

Накрая комисията, доминирана от представители на ГЕРБ, укроти плама на Джамбазки и гласува създаването на работна група, която да проучи дали договорът от 2000 г. се изпълнява. И да предложи евентуални варианти за развалянето му. Докладът трябва да е готов до ноември.

Извън плявата

Ако Джамбазки знаеше, сигурно щеше да използва още един аргумент – в общината в Берлин сега върви подобна дискусия. След лятната ваканция местната власт трябва да реши дали да приеме цената, на която „Веолия” е готова да се раздели с дела си в смесената компания, която управлява водата. Аргументите на берлинските общинари са, че цената е твърде висока, услугата – не толкова добра, а печалбата за фирмата – голяма. По предварителни изчисления цялото връщане на водното управление към общината трябва да й струва 1.3 милиарда евро. Общинският съвет вече прие офертата на другия частник – RWE. За идентичен дял компанията ще вземе 660 млн. евро.

В София засега поне официално до подобни идеи не се стигнало, но „Софийска вода” има проблем. Но не заради изказването на парижкия кмет, защото такова няма, нито пък защото „Веолия” е гонена от Латинска Америка, което също е невярно.

Факт е, че загубите на вода по мрежата – физически и търговски, са около 60% при малко над 45%, колкото трябваше да са според петгодишния бизнес план на компанията, представен в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). За това обаче от „Софийска вода” казват, че има обективни причини. „Близо 70% от мрежата в София са амортизирани. Има периоди от над 20 години, през които в нея не са правени инвестиции”, твърди административният директор и директор на „Веолия вода” – България, Мариана Итева. Годишно е възможно да се подменят около 3-4% от тръбите (но реално компанията подменя около 1% от тях), а по думите на бившия прокурист на компанията, а сега председател на асоциацията по водите Иван Иванов пред „Фокус” 75% от водоснабдителната мрежа в София трябва да бъдат подменени.

Другата причина да не се справят с намаляването на загубите е нормативна – нямат законово основание да спират водата на апартаменти в етажна собственост, а пък ограничаването на водоподаването в ромските квартали е съпроводено с политическо и социално напрежение. По време на тройната коалиция например за кратко беше спряна водата на квартал „Филиповци”, но след това пусната не без намеса от службите за национална сигурност. Потреблението там е 1 млн. куб.м месечно, което се равнява на 1% от загубите на компанията. Близо 80% от 62-та млн. лв. фактурирана, но неплатена вода се дължат от битови клиенти. Част от загубите са и кражби от мрежата, например незаконни включвания, за да си напълни някой басейна в двора. Компанията открива средно по 60 незаконни връзки месечно, но работи само по сигнали. „Приоритетната ни цел е намаляването на загубите, но това изисква време и много пари. Те трябва да дойдат основно през цената на ВиК услугите”, твърди Итева.

От „Софийска вода” не отричат, че загубите се плащат през цената на водата, но и също казват, че всеки потребител заплаща количеството, отчетено от водомера за входяща вода. Категорично отричат несъбираемите вземания да са ценообразуващ елемент. Стойността на услугата обаче зависи и от оперативните разходи и инвестициите, но тя често се политизира от ДКЕВР заради социалния ефект. Трикът е, че за да подобри състоянието на мрежата, „Софийска вода”“ трябва да инвестира. По-високите разходи първоначално обаче трябва да се покрият от по-висока цена на водата. Заради това бизнес плановете често не се изпълняват, тъй като, от една страна, те се одобряват от общинските съветници, а от друга, цената се определя от държавния регулатор. До края на октомври „Софийска вода” би трябвало да представи следващия си петгодишен бизнес план в общината, в който да предвиди показателите за ниво на услуги, инвестиции и амортизации от 2014 г. до 2019 г.

Напрежение в отношенията със Столичната община пък внасят споровете дали трябва да се инвестира предимно в изграждане на канализация или в ремонт на водопреносната мрежа. Администрацията настоява за първото, а компанията за второто, откъдето и възвращаемостта й е по-голяма. По думите на министъра на околната среда и водите Нона Караджова „водните проекти на София с финансиране от еврофондовете стигат 400 млн. лв.”, повечето се инвестирани в колектори и пречиствателна станция, но от „Софийска вода” се очаква да доизградят мрежата. Ако се спазва стриктно концесионният договор обаче, дружеството има за задача само да управлява активите (според някои тълкувания даже само съществуващите до 2000 г.), но не и да строи.

Сценариите

За да се развали концесионният договор обаче, са нужни доста по-силни аргументи от тези на Джамбазки. Формално може да стане по три причини – при наказателно постановление от контролния орган (ДКЕВР) и предложение до общината, при национализация или ако концесионерът две години не изпълни 75% от стойността на предвидените инвестиции, при положение че комисията е одобрила предложените от него цени. Такъв случай досега няма. Отделно в договора са предвидени парични обезщетения и международен арбитраж, ако се стигне до съд. Столичната община ще трябва да поеме и остатъка от заемите, които „Софийска вода” е получила през годините.

Джамбазки не е фактор, от който зависи това в общината, но е възможно мнозинството от ГЕРБ по някакви си свои причини да се възползва от внесения доклад. За пръв път документът беше депозиран в деловодството на „Московска” 33 преди четири години, но отхвърлен като „несериозен” от председателя на Столичния общински съвет тогава Андрей Иванов. По-малко от година преди парламентарните избори изведнъж му беше даден ход, макар и не в крайния му вид.

„Всеки договор може да бъде развален”, твърди човек от управлението на общината, запознат с концесията. „Работната група от общински съветници и представители на администрацията ще анализират още веднъж изпълнението на концесията и има ли варианти за прекратяването й, както и евентуалните щети за общината. Важно е и интересът на софиянци да е защитен”, отговори Николай Стойнев (ГЕРБ), председател на комисията по стопанска политика и зам.-председател на СОС, на въпрос защо беше нужно да се създаде подобен орган. Итева от своя страна твърди, че „Софийска вода” има „много добър диалог със Столичната община. Не считаме, че сме в нарушение на концесионния договор. Проблемите ни са свързани с нормативната база и са като пред всеки ВиК оператор в страната”.

Очевидно от „Веолия” държат на българския пазар, особено на фона на изтеглянето си от Португалия, Холандия и Италия. За 2011 г. печалбата им е 28 млн. лв. Според Джамбазки обаче разходите за външни услуги през 2009 г. например са по-големи от печалбата на дружеството. В момента пред приключване са две обществени поръчки – всяка за по 15 млн. лв., за поддръжка и ремонт на две трети от мрежата в София. Отделно съществуват договор за технически услуги и договор за управление на активите, според които на мениджъри от чуждата компания се заплаща допълнително за консултирането й.

До 2015 г. „Софийска вода” няма право да плаща дивиденти, но след този период няма вече и задължения за вложения, т.е. очакванията са до 2025 г. да е най-голямата й възвръщаемост. Тоест развалянето на концесията би било най-изгодно за общината точно в този момент. Но пък разривът би се възприел като изключително лош знак за чуждите инвеститори.

Защо?

Облаците около „Софийска вода” започнаха да се сгъстяват от началото на годината, когато Андрей Иванов се раздели с поста си на председател на СОС. Една от причините за това, макар и неофициално потвърдена, е заради прекомерното влияние, което е придобил върху поръчките и управлението на компанията, заради което френските инвеститори са се оплакали на премиера.

Иванов, макар и все още председател на ГЕРБ в София, вече не е с такова влияние в мнозинството в СОС, за да го използва за своеобразен реванш. Предизборният период обаче е подходящ за упражнения по популизъм за цената на водата.

Отсега е сигурно например, че БСП ще се включат в кампанията срещу концесията, още повече че позволиха на Джамбазки да събира подписи срещу нея паралелно с тяхната инициатива за референдум за АЕЦ „Белене”. Ако се стигне до гласуване в пленарната зала на общината, социалистите ще подкрепят развалянето на договора. Владимир Кисьов от СДС е предпазлив: „Позицията ни ще зависи от икономическия анализ – колко ще струват неустойките, какво ще трябва да заплати общината”. Подобен беше и коментарът на зам.-председателя на СОС Вили Лилков (ДСБ): „Трябва да бъдем много внимателни, защото може да се окаже, че последиците са много скъпи за софиянци. Ще очакваме анализа на работната група, за да видим дали е изгодно финансово и технически”.

Засега от ГЕРБ отказват официален коментар за бъдещето на отношенията си със „Софийска вода”, но се пазят от крайни оценки. Сред съветниците има хора, които смятат, че столицата не би могла да управлява сектора. Възможно е обаче да проучат опита в Берлин и да вземат калкулаторите, за да изчислят все пак колко би струвала подобна сделка в София. На етапа, в който столицата преговаря с правителството за няколко милиона, за да плати отчуждителни процедури, откупуването на 77-процетния дял на „Веолия” в „Софийска вода” едва ли е възможно. Кампанията по темата, от която засега продуктът е работна група, прилича по-скоро на нещо средно между инструмент за натиск и опит за отклоняване от реалните проблеми на София.

По темата работи Люба Йорданова

11 август 2012

Последни Новини

Доц. Михов: Дневният ред на обществото не присъства в речника на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС

Конструктивният и национално отговорният подход липсват, смята зам.-председателят на ВМРО Тефтерчето на Левски и написаното от него вътре: „Народе????“...

Контрера: ПП-ДБ-СС оплетоха в мрежа от лъжи София и СОС

Вече е ясно, че напълно съзнателно блокират работата на общината Такъв коментар направи в профила си във „Фейсбук“ общинският...

Красимир Каракачанов: Нашите политици освен селфи да си правят, за друго нищо не стават

По време на мюнхенската конференция по сигурността министър-председателят на Албания Еди Рама за пореден път си позволи да обижда и критикува България....

Факелно шествие в памет на Левски се проведе в Шумен

Животът и делото на Апостола на свободата Васил Левски са пример за себеотрицание в името на родината и народната свобода, а паметта...

Красимир Каракачанов бе избран за председател на ВМРО – Българско национално движение

Днес IX извънреден конгрес на ПП „ВМРО - Българско национално движение “ избра за председател Красимир Каракачанов. В новото...

Контрера: „Промяната“ отново блокира работата на СОС

Областният управител от ПП връща решенията, защото не стана на тяхната - ясен знак, че не се интересуват от нищо друго освен...

Красимир Каракачанов: Не чух какви са българските интереси, поставени пред Камерън

Не чух какви са българските интереси, поставени пред Камерън, заяви в „Делници“ по Евроком почетният председател на ВМРО и бивш военен министър...

Коментари