Правителството няма смелост и мъжество за дългосрочни решения за бъдещето ни, защото го управляват чужди сили, категоричен е общинският съветник от Варна, зам.-председател на ВМРО.
Материал от рубриката „Зеленото е родолюбие“
Интервю ня Лилия Томова, в. „Дума“
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ е роден на 1 април 1979 г. във Варна. Има две висши образования – по балканистика и по право, завършени във Великотърновския университет. Женен е, има две деца. Заместник-председател е на Националния изпълнителен комитет на ВМРО от 2009 г., общински съветник във Варна.
ЦИТАТИ:
Не е изключено под натиск мнозинството да пренапише и допълни съответните закони и да елиминира решението за временен мораториум.
Гражданското общество в България тепърва се пробужда Държавата не е на правителството, тя е на хората.
– Чувствате ли се победители в битката за забраната на добива на шистов газ, г-н Костадинов? Не ми се виждате много въодушевен, очевидно имате някакви съмнения?
– Краткият отговор е „Не, не се чувстваме победители“. От много месеци алармираме, че тази технология за добив на шистов газ, която искаше да изпробва у нас американската фирма „Шеврон“, може да е много опасна за страната ни, за природата, за хората. И никой не е казал категорично обратното. Направихме и протести, защото смятаме, че правителството не би трябвало да разрешава подобен риск с лека ръка – просто защото заради това някой си плащал на хазната 30 милиона. И то без адекватните гаранции, че щетите от това проучване, а и след това, няма да възлизат на милиарди или последиците да бъдат необратими.
Приетият от парламента временен мораториум е просто… временна мярка. Временно отлагане на важно решение, което трябва да се вземе с отговорност и по принцип. Всъщност това е поредното отлагане на проблем от страна на сегашното правителство. И този случай много напомня действията на кабинета по време на протестите срещу ГМО преди около 2 години, когато се взе решение за аналогичен мораториум. Какъв е изводът? Това правителство само си противоречи, няма ясна посока и няма смелостта и мъжеството да взема трайни ефективни дългосрочни решения за бъдещето ни.
– Изричате тежки обвинения.
– Но е така. Доказателството: парламентарната комисия по икономика и енергетика гласува мораториум върху проучванията и неконвенционалния добив на нефт и газ. Самите депутати обезсилват минути по-късно това решение, като приемат мярката да важи до… приемане на поправки в закона за опазване на околната среда, което „се очаквало да стане в близките седмици“. После се излиза с обяснението, че „това движение било наложително, защото всеки мораториум трябвало да бъде ограничен във времето“. Управляващите пак оставят въпроса висящ. И кой знае под чия диктовка оттук нататък ще решават дали методиката е безопасна, или ще има пълна забрана със закон. Тоест не е изключено под натиск мнозинството да пренапише и допълни съответните закони с новата тема „шистов газ“. И по този начин да елиминира решението си за временния мораториум, а така и да отпуши пътя на проучванията. Затова мога да обобщя: засега спечелихме битката, но не и войната.
– Мислите, че отново ни лъжат или ни замазват очите?
– Определено смятам, че нищо не е ясно. И покрай цялата дискусия видяхме единствено, че вместо адекватни аргументи правителството за кой ли път посегна да реши проблема с изпитания похват на PR-ресурсите си, за да покаже: „Ето на – хората вече са доволни“.
А че проблем има, е повече от ясно. Последните протести през януари в 12 от големите градове на страната показват, че на хората решението не им е безразлично. Още повече че всяко от правителствените лица, изказали се по темата, говори само за „благините“, които България щяла да има. Но никой не говори с езика на науката, която е най-близо до природата. Така че има сблъсък и между различните направления в геологията, което повече обърква хората. А те трябва да знаят истината.
– Битката очевидно ще продължи, на кого разчитате? Смятате ли, че гражданското общество вече е будно?
– Гражданското общество в България тепърва се събужда. Да има гражданско общество, означава, че в държавата трябва от официалните власти да се казва истината на хората, а те да изказват позицията си към нея и решенията да се вземат с взаимно съгласие. А има ли протести, значи нещо не е наред. Значи някой иска да взема някакви решения, без да пита и да се съобразява с хората. Защото тази държава не е на това или онова правителство – хората дават на това или онова правителство да управлява тяхната държава. Затова правителствата трябва да чуват хората. И щом тези хора – стотици, хиляди, излизат сами на улиците да кажат, че са против – значи наистина са притеснени и сигурно има защо. Излизат, без да са „побутвани“ от партии.
Друга тема е, че някои партии се опитаха впоследствие да се лепнат към протестите, но едва ли спечелиха повече симпатии с тази закъсняла реакция. Ние от ВМРО винаги сме били последователни. И ако погледнете в детайли – в много случаи първи алармираме за проблем, водени единствено от интересите на страната и на хората. Затова все повече ще разчитаме на будното гражданско общество.
– Но будно ли е, или е на път да се събуди гражданското общество у нас? Май срещу протестите на българите е и лобистът – посланик на една велика империя. Откъде сили да се преборите с него?
– Ако не можем да се преборим в собствената си държава с един чужденец, за какво гражданско общество и за каква държава да говорим? Това означава, че сме загубили съпротивителните си сили. Единствено ние, българските граждани, можем да вземаме решения за собствената си страна. Защото ние сме господари на държавата си. И само така можем да имаме самочувствие и самоуважение!
По време на своя мандат нееднократно американският посланик Уорлик си е позволявал грубо, безпардонно и безцеремонно вмешателство в делата на България. Нещо повече – той говори така, сякаш е губернатор на някаква подопечна колония. А това е крайно неприемливо, унизително и много далеч от истинската дипломация. По този повод си задавам въпроса – защо ни трябваше този 20-годишен преход? За да се обърнем и от подопечни на руснаците да станем подопечни на американците ли? Къде е нашият национален интерес тогава? Кой трябва да го защити? Май след 20 години стигнахме отново там, откъдето тръгнахме.
– Кой ви подкрепя? На кого разчитате? Лобистите ви наричат „чужди мекерета“. Макар че тази приказка ми звучи като „Крадецът вика дръжте крадеца“…
– Разчитаме на себе си, разчитаме на всички българи. Защото за съжаление „чуждите мекерета“ не са тези, които протестират в защита на интересите на хората и държавата, а тези, които я управляват.
28 януари 2012
