Депутатите от ДПС по-често се държат като избраници от турския меджлис, нежели от българското Народно събрание, казва в интервю за „Фрог Нюз” заместник-председателят на ВМРО-БНД.
– Г-н Костадинов, защо решението на варненския общински съвет да смени имената на 220 местности със стари турски, персийски, арабски и гръцки наименования, т.е. на топоними, вдигна такъв шум и предизвика силни реакции от страна на ДПС, вкл. и днес в НС?
– Шумът е трудно обясним, особено на фона на това, че въпросното решение нито е ново, нито е оригинално. Само преди половин година общинският съвет в Бургас взе решение за преименуване на 250 топонима с неразбираеми за населението имена, а буквално на следващия ден след варненската сесия колегите ни общинари в Пловдив смениха имената на площад Джумаята в центъра на града. Това не създаде проблеми и дори мина незабелязано за медиите. Единственото обяснение за реакцията на ДПС е стремежът на тази незаконна турска етническа партия да продължава да се храни от страховете на своите избиратели, а когато няма такива, да ги създава, ако трябва и по този изкуствен начин.
– Добре, как се възприе тази идея в самия общински съвет?
– Беше взето решение да се създаде работна група, в която влизат 5 общински съветника от ВМРО, ГЕРБ, БСП и Нова сила. Тази група проучи всички имена на топонимите на терторията на общината и след консултация с местното краеведско дружество предложи с пълен консенсус новите 220 имена. По време на гласуването 40 общински съветника подкрепиха идеята, против и въздържали се нямаше.
– Популярна ли е вече сред варненци и каква е рецепцията сред тях?
– Трудно е да се каже, че е популярна, защото преименуването засяга местности, абсолютно непознати на варненици. Никой от нас, варненци, не знае къде се намират Боклук тарлъ, Караманачмасъ, Манда гьолджу и т. н. и поради това е трудно да се търси някакъв особен отзвук.
– Т.е. тези топоними всъщност не са достатъчно известни на варненци, особено на младите?
– Не, освен Кабакум, който държа да подчертая, е известен само на нас, варненци. На всичкото отгоре предложението за преименуването му не засяга плажа, който като такъв няма име, а само свлачищните нива над него.
– Хайде, дайте някои конкретни примери за такива топоними, които освен непознати, не са и сред най-благозвучните?
– Някои вече споменах – Боклук тарлъ, Ментеше, Фатрико, Ченгене чешме. Ментеше е един от големите турски градове в Анадола, а Боклук тарлъ е име, което оставям без коментар. (буквалният превод на боклук е човешка нечистотия – б.р.) Тази местност в момента е зона за обществено обслужване и е предвидена за урбанизиране и благоусторяване. Представете си един ден на картата на Варна квартал Боклук тарлъ и ще разберете мотивировката ми за смяната на тези имена.
– И все пак най-много шум предизвикаха имената на плажа Кабакум и Аладжа манастир. Защо точно те?
– И аз се чудя защо Аладжа манастир, при условие, че той не е местност и поради това не е предвиден за преименуване. Що се отнася до Кабакум, там според мен се случи едно пресилено заиграване с уж заплашения от туристически отлив плаж, който туристите нямало да намират на картата и щели да се бъркат. Това щеше да е вярно, ако Кабакум беше курорт, а не плаж, и ако имаше своя собствена реклама. Направих си труда да проверя – оказа се, че има само един хотел с това име и нищо повече. Е, ако интересите на хотела са над националните, чудесно, но нека така да се каже, а не да говорят врели-некипели. Още повече, че няма да е за първи път общински съветници да лобират за частни интереси.
– На Вас известно ли ви е да се пазят български топоними в днешна Турция, там където всъщност е имало стари български селища, отдавна обезбългарени? Питам, защото аз лично не се сещам?
– Няма нито едно. Когато турският посланик беше във Варна преди седмица и постави въпроса пред кмета на града, той даде пример с Турция, която не била сменила много гръцки имена на своята територия. Само че мен лично гръцките имена въобще не ме засягат, а българските, които са изтрити от картата и второ се питам, дори и в този случай посланикът излъга. Гръцки имена на турската карта няма. За мен лично е достатъчно само това, че селото откъдето идва моят род – Крушево в Странджа, след 1913 г. носи името Армутли. Да не говорим за Одрин, Лозенград, Малък Самоков, Търново и т. н.
– ДПС реагира остро на тази идея, тя се оспори в името на паметта на езика. Вероятно съществуват опасения от разпространението й и извън топонимите. Отговорете на тези опасения.
– Казах го в началото на интервюто. ДПС живее от страховете на своите избиратели и изкуствено ги подклажда. С подобен тип политика тази партия за пореден път доказва колко е опасна за бъдещето на нашата страна и че нейните депутати по-често се държат като избраници от турския меджлис, нежели от българското Народно събрание. Само че дрънкането на оръжие няма да ги доведе до нищо добро. Нека не забравяме, че и ние го можем, стига да искаме.
4 юни 2012
