Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Каракачанов, успя ли Франция да интегрира ромите си или точно, защото не успя, ги връща в България и Румъния?
Красимир Каракачанов: Явно не са успели. След като циганите от България и Румъния вместо да се интегрират към европейския начин на живот, започнаха да циганизират Франция, явно не са успели, но не знам дали са и полагали усилия в това отношение, тъй като циганите от Българи и Румъния, които са във Франция или на други места в Европа, не повече от 10% от тях отиват, за да си търсят някаква почтена работа. Другата голяма част отиват, за да се препитават с кражби, с просия, разчитайки на някакви социални помощи, които могат да получат от обществени организации, френската католическа църква и т.н. Но Франция показа нещо много ясно и то е, че циганският проблем със затварянето на очите няма да се реши. И това, което направи Франция, е добро. Защо е добро? Защото все пак, повдигна този въпрос пред европейското общество, че въпросът с циганите е сериозен въпрос и че само с разни клоунади, наречени Хилядолетия на ромските включвания и ала-бала други, проблемът няма да се реши.
Фокус: Много пари потънаха в тези клоунади.
Красимир Каракачанов: Точно това говоря. Така покриват едни пари. Те се крадат от едни чиновници по европейските институции, от разни техни ортаци в България, в Румъния, в Словакия, Чехия и т.н., които са направили някакви псевдоправозащитни организации или там псевдоинтегриращи организации за циганите. Тези пари потъват в разни джобове. Те не отиват по предназначение. Фактът, че Франция ги изгони или започва да ги гони, е показателен, че проблемът с циганите не е проблем само в България и Румъния, а е проблем в цяла Европа. И този проблем трябва да бъде решен със сериозни мерки, а не с разни мероприятия от рода на Хилядолетието на включването и ала-бала други гръмки неща, по които се харчат десетки и стотици милиони, а ефектът е малко повече от нула.
Фокус: Много пъти сме чували позиция на вашата партия във връзка с ромските гета в различни населени места в България…
Красимир Каракачанов: Докато има гета, няма да има интеграция. Безспорен факт. Очевидно в едно гето, 90% от които са незаконни, циганите живеят при изключително мизерни условия, живеят в условия, подобни на тези от преди 300 години. В тези затворени гета друго не може да се очаква да се генерира там, защото в мизерните условия, в които живеят, при липсата на образование, при липсата на елементарна здравна помощ, тези хора освен да станат криминален контингент, друго не им остава. Така че, ако искаме да решим проблема с циганите в България, трябва да започне от гетата и тяхното сериозно разрушаване. Истината е, че в България няма политическа воля за решаване на този проблем и това се наблюдава от десетилетия – от времето, когато в редица гета по големи градове, включително и в София, на циганите им беше разрешавано да не плащат вода, ток, плащахме ги ние. До това, че когато извършват дадени престъпления, това не се санкционира сериозно, за да не се нагнетява общественото напрежение и стигаме до всички тези проблеми. Така, че както много пъти сме казвали, циганският въпрос в България може да бъде решен със сериозни държавни мерки, с държавна политика, но надявам се, че подобна политика ще възприеме и целият ЕС, защото не съм убеден, че не само французите, но и другите европейски държави, са особено щастливи от това, когато в техните страни нахлуят десетки хиляди източноевропейски цигани, които разчитат за своето препитание на нелегални дейности или пък на социални помощи. Но проблемът в България не се решава, циганите, които вече са не малка маса – може би са едно към 200 000 – 250 000 имащи право на глас.
Фокус: Да, но тях ги търсят винаги по време на избори.
Красимир Каракачанов: Това е проблемът. Търсят ги и на местни, и на парламентарни, и на президентски избори, за някой лев, за да гласуват „за когото трябва”, след което им обещават, че няма да имат проблеми и могат да продължават със своите безобразия да ползват ток и вода без да плащат, и така се създава усещането в това население, че то има само правото да бъде от време на време къткано и да прави каквото си иска, без да носи никаква отговорност за това, което е изключително антидържавно.
Фокус: В последните дни вестник „Фигаро” публикува един материал, свързан с гражданствата, които се дават от държави от Източна Европа. Примерно, че Румъния дава на молдовците, че България дава на македонците и че тези хора ще ходят на Запад, ще им източват социалните системи и т.н.
Красимир Каракачанов: Много подобни неща излизат. Но не мога да разбера защо същият вестник „Фигаро” не напише примерно за унгарците или за германците, или за гърците подобно нещо. Поради факта, че България се държи изключително раболепно пред европейските чиновници, подобни неща могат да се напишат спрямо България. Но факт е, че много преди България да започне да се опитва да дава гражданство на българи, живеещи в страни нечленки на ЕС като Молдова, Украйна, Македония и Сърбия, подобна практика имаха германците. Десетки – стотици хиляди германци от бившия Съветски съюз и от други територии като Унгария, бившата Югославия и т.н. получиха германски паспорти и то ги получиха в рамките на няколко месеца, а не както е в България – по три години чакаш да станеш български гражданин. И то те интегрираха хора, които преди 200-300 години са отишли да живеят в тогавашна Русия и никой не ги осъди за тази им политика. Същото провежда и Унгария като политика спрямо унгарците в Сърбия и Румъния. Подобна е политиката на гърците, които се опитват да привлекат хора, които дори нямат почти никакъв гръцки произход, т.нар. понтийски гърци, които са чисти руснаци. Има руснаци, които вадят по една тапия, че са бивши гърци – дума не знаят на гръцки, говорят си на руски, но получават гръцки паспорти. Така че това е една нормална политика на страни като Унгария, Германия, Гърция, които се опитват да привлекат своите сънародници от други територии, извън ЕС, да ги установят в собствените си държави и по този начин хем да укрепят демографския си баланс, хем да спасят едни свои сънародници от окончателна асимилация в страните, в които живеят. България не води никаква политика в това отношение. Само приказки в последните 20 години. И тези 30-ина хиляди българи от Македония, които в последните 10-12 години придобиха българско гражданство, това е едно ходене по мъките, а не плод на някаква целенасочена държавна организирана политика.
Фокус: Проблем ли е това, че България е дала гражданство на българи, които живеят в Македония, Украйна, Молдова?
Красимир Каракачанов: Разбира се, че не е проблем. Напротив, това е задължение на държавата България, защото благодарение на глупавата българска държавна политика и през миналия век, и през този век, една голяма част от тези хора, най-вече говорим за времето преди средата на 20 век, са останали да живеят в чужди територии. Защото – на кого даваме българско гражданство – на българите в Македония, които благодарение на глупавата политика на Фердинанд, останаха под сръбска власт. Даваме гражданство на българите от Западните покрайнини, които бяха откъснати от България след Ньойския договор от 1919 г. пак заради неуспешната политика на тогавашните български управници. Така че в България не е грешка, че даваме паспорти, в България, за съжаление е, че няма политика. Тя го прави хаотично, без ясен смисъл, без стратегия и без визия какво ще се случва. А от друга страна Западноевропейските държави се притесняват, че тези нови български граждани, ставайки автоматично европейски граждани, ще им се изсипят на пазара на труда и ще им помпат социалните фондове.
Фокус: Точно така пишат, да.
Красимир Каракачанов: Нормално е да се притесняват. Но това няма да се случи, ако България има политика, защото идеята не е да дадеш паспорт на един българин в Молдова и той да отиде във Франция или в Германия, или някъде другаде. Смисъл има, ако му даваш паспорт и ако провеждаш политика, с която, получавайки българския паспорт, той да уседне трайно на територията на България и да има смисъл от това даване на паспорт.
Фокус: А в това отношение, примерно Румъния, която дава гражданство на молдовците, по друг начин ли действа?
Красимир Каракачанов: Румъния съвсем целенасочено действа. Румънската политика е ясна. За разлика от българските политици, които не смеят да кажат една дума за това какво е населението в Македония и се прикриваха във времето зад симпатични лафове от сорта, че Македония е най-романтичната част от българската история, но и до ден днешен нито един български държавник – бил той министър-председател, външен министър или президент, или какъвто ще да е друг министър, не е заявил ясна позиция по отношение на това какво е нашето отношение към Македония. За разлика от нас румънците категорично като част от държавната им политика заявяват, че Молдова е част от румънската територия, откъсната от Русия, впоследствие – от Съветския съюз. Техният бивш президент заяви категорично, че единственият път за влизането на Молдова в ЕС е, ако тя стане част от Румъния. Така че Румъния има много ясна стратегия. Румъния е раздала над 400 000 паспорта – гражданства на своите сънародници в Молдова при положение, че държавата Молдова е 4 млн. души население. От тях не всички са молдовци. Има и над 100 000 българи, 150 000 гагаузи, 200 000 – 300 000 руско говорещи и т.н. Румъния има ясна политика и въобще не се притеснява да я заяви. България няма такава. Така че нищо общо няма между румънската и българската политика. Румънците имат политика, а ние нямаме. Това е разликата.
Фокус: А с българите в Албания какво правим?
Красимир Каракачанов: За българите в Албания нищо не правим. Държавата не прави нищо, тъй като единици или десетки са тези, които получават българско гражданство, и това са най-вече хора, които идват да учат в България и за 5 години се ориентират в ситуацията. Ето примерно миналата година, ако си спомняте преди приемането на Албания в НАТО, ВМРО заяви на тогавашния премиер Станишев и президента Първанов, че едно от условията, които България трябва да постави на Албания, за да я подкрепи за членството й в НАТО, е Албания да признае наличието на българско национално малцинство, тъй като самата й Конституция позволява подобно нещо. След като са признали всякакви малцинства – гръцко, македонско и т.н., реално съществуващите българи там да се признати за малцинство и те не са признати за малцинство, защото албанците ни мразят и искат по някакъв начин да го признаят, а защото в последните 20 години нито едно българско правителство не си направи труда да проведе някаква нормална политика и нормален диалог. А помним времето, когато през 1991-1992 г. Сали Бериша, който все още е огромен фактор в албанската политика, предлагаше дори да се възстанови българската епархия в Южна Албания, която е съществувала до идването на Енвер Ходжа на власт.
24 август 2010
