И отказът да се ражда е протест
Източник: Дартс нюз
Бюджет 2013 предвижда повече пари за пенсии и по-висока минимална работна заплата. Парите на майките, които отглеждат децата си от 1 до 2 години, обаче си остават 240 лв. на месец. Дартс Нюз потърси за коментар Цвета Брестничка, председател на Управителния съвет на асоциация „Родители“. Тя е майка на четири деца.
– Г-жо Брестничка, в проекта за бюджет за следващата година не се предвижда вдигане на детските надбавки, нито на майчинството. Каква е позицията на асоциация „Родители” по този въпрос?
– Макар правителството да обявява децата и семейството като свой приоритет, реално не виждаме истински стъпки за тяхната подкрепа. Години наред не се предприема промяна. Всички форми на подкрепа на семейството се разглеждат като социални помощи, което според нас е порочна практика. Защото социалните помощи са насочени към хората, които не се справят. За да имаме истинска подкрепа за семействата, тя трябва да е за хората, които работят, плащат данъци и искат да гледат децата си с добро качество на живот. Мисля, че те са не само пренебрегнати, но в известна степен дори санкционирани от държавата. Защото те се чувстват изолирани в своите усилия да отглеждат децата си по добър начин.
– Какви са идеите ви в насока по-осезателна подкрепа за тези хора?
– Смятаме, че вместо системата на детските надбавки, които са вид социални помощи, трябва да се въведе реално семейно подоходно облагане. Т.е. семействата с деца да имат данъчни облекчения. По този начин немалка част от дохода, която сега отива да данъци, да остава реално в семейството. Виждаме доста предимства в този подход. На първо място родителите са стимулирани да работят повече и да печелят повече. Защото вместо парите им да отиват в данъци, те ще остават в семейството за повишаване стандарта на живот. Когато хората работят повече, и икономиката се развива по-добре.
– Но държавата печели от данъци.
– Ако разгледаме как се пълни държавната хазна, ще видим, че едва 20% от приходите в нея идват от преките данъци. 80% са от непреките – ДДС, акцизи, мита. И реално, когато родителите имат по-големи доходи, те съответно ще имат и по-голямо потребление. С всяка покупка ще внасят ДДС в хазната. По този начин реално разликата за хазната няма да е голяма, но за семействата ще бъде много чувствителна. Това ще стимулира и потреблението. Защото родителите така или иначе ще трябва да купуват мляко, тетрадки, дрехи и книжки. ДДС за всички тези стоки отива в хазната. Съответно няма да укриват доходи, както сега често се прави – декларират се по-ниски доходи с цел да се спестят данъци и да се получат детски надбавки, за които критерият е ниският доход.
– Обсъждали ли сте идеите си с представители на властта?
-Да, изнасяли сме ги в Икономически и социален съвет, в Министерството на труда и социалната политика. И всеки път получаваме отговор, че „да, това са добри идеи”, „да, това би могло да стане”, но някъде в далечното бъдеще. Никое правителство не се нагърбва с ангажимента да извърши тази реформа. Ние смятаме, че това е много добър начин да се подпомогнат всички семейства и да се стимулират хората да имат повече деца. Защото голямата трагедия на България е, че хората нямат деца. Държавата дори санкционира семействата с повече деца.
– Какво имате предвид?
– Например, когато родиш трето или следващо дете, еднократната помощ при раждане драстично намалява. Т.е. държавата казва: „не ставайте нахални да имате повече от две деца, не ви се полагат”. Майките на четвърто и следващо дете ползват само година и половина майчинство, което също е санкция за това, че са си позволили да имат повече деца. По този начин държавата изпраща сигнали в обществото ни, че раждането на деца не е желано и не се насърчава. А това е изключително вредно послание.
– Майчинството след първата година остава 240 лв. при заложена в бюджета минимална работна заплата от 310 лв. Как ще коментирате това?
-Това също е проблем особено на фона на липсата на места в детските ясли в големите градове, в които живее огромна част от младите хора. Те на практика нямат никакъв избор. Дори и да искат да се върнат на работа, не могат да го направят, защото няма къде да настанят децата си. Частните забавачки и гледачките са изключително скъп вариант, който много малко хора могат да си позволят, защото в повечето случаи доходът на единия родител отива за плащане на друг човек да гледа детето.
– Да очакваме ли протести с колички по улиците?
– Излизането на масови протести не е силата на майките. Те са твърде ангажирани с дейностите около отглеждането на малките си деца. В такива мероприятия обикновено физически се включват малко участници. Но това не означава, че останалите майки не протестират. Те протестират по най-болезнения начин – с това, че отказват да раждат деца. Няма по-голям шамар от този отказ.
– Каква е позицията ви по проекта за Закон за детето, по който текат дискусии месеци наред?
– В проекта имаше доста текстове, които не бяха добре обмислени и формулирани. Определено има нужда от редактиране на тези текстове. Но като цяло смятаме, че това, че в центъра се поставят правата на детето и че то в края на краищата се разглежда като индивид със собствени права, е положителна стъпка. Със сигурност дискусиите около закона бяха доста разгорещени. Смятаме, че за обществото е полезно да обсъжда тези болни въпроси. Дали е физическо насилие – да бием децата си – дали е психическо – да ги обиждаме, да ги унижаваме, това са много важни за нашето общество въпроси.
– Очаквате ли скоро да се постигне консенсус по този закон – асоциация „Родители” участва активно в обсъждането му?
– За нас е важно законът да се върне във фокуса на общественото внимание и на него да се гледа не от позицията, че родителите трябва да бъдат санкционирани, а от позицията, че трябва да се подкрепят. Защото, когато те не се справят със своите отговорности, това означава, че има проблем.
5 октомври 2012
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Женската организация на ВМРО отново в подкрепа на родителите
