Източник: Актуално.ком, Автор: д-р Д. Димитров, доктор на историческите науки
Македонският въпрос. Името. Създаването. Признанието. Споровете…
Една неизчерпаема тема както от гледна точка на македонските историци, така и в полето на нашите научни среди. Какъв е пътят, как се създаде държавата Македония и каква е хрониката на целия този процес – Actualno.com се свърза с доктора на историческите науки Д. Димитров , който изготви за нас пълен исторически преглед по темата. Ще ви запознаем с нея в няколко последователни части, в които ще отговорим на основните въпроси, възникнали от 20-те години на миналия век до днес.
Част I
Коминтернът и тезата за македонската нация
В началото на 20-те години в СССР властва идеята за осъществяване на световна пролетарска революция. Установеното статукво на европейския континент след приключването на Парижката мирна конференция дава необходимите предпоставки и надежди на висшия комунистически ешалон в Москва за разпространяване на пролетарската революция във всички европейски държави. Решенията в Париж са изключително несправедливи спрямо победените в Първата световна война страни. Желанието и стремежът на победителите да унижат победените с несправедливи мирни договори предизвиква възникването на нови териториални проблеми между европейските държави и усложняването на националните въпроси. Напрегнатата и изострена политическа обстановка в победените страни след Първата световна война съвпада с плановете на новите управляващи в Кремъл за налагането на комунистическата идеология и система в Европа. Според комунистическата идеология националният въпрос е втростепенен, подчинен на класовия, на победата на пролетарската революция. За реализирането на тази цел съветските управляващи създават през 1919 г. Комунистическия интернационал (Коминтерна). Именно усилията на тази комунистическа номенклатура са насочени към предизвикването на революционни метежи в победените в Първата световна война страни и териториите с усложнени национални въпроси.
На Балканите основен обект в плановете на Коминтерна заема България, която след Първата световна война е териториално и морално смазана. Обезсилена и омаломощена от бремето на непосилните репарации и политически ограничения след поредната национална катастрофа, България се превръща в убежище за поредния бежански поток от разкъсаната й от победителите национална територия. Победена и териториално разпокъсана, в плановете на Коминтерна тя е иделната база за действия в Македония, Тракия и Добруджа, където усложненият национален въпрос се превръща в удобен мотив за действие на пропагандираната пролетарска революция. През периода 1923-1925 г. България представлява територия на най-интензивните действия на Коминтерна. Организираното от болшевишката централа въстание през септември 1923 г. е опит за пренасяне на пролетарската революция в Югоизточна Европа. Независимо от пълния провал на въстанието, България продължава да бъде разглеждана като най-подходящият плацдарм за акция срещу установения следвоенен ред в Европа. В съветските планове Македония, особено нейната завладяна от Сърбия Вардарска част, където дейността на ВМРО е най-силна, е третирана като територия, пряко свързана с подготвяната българска революция. Крайната цел на тази политика е създаването на Балканска федеративна република.
През този период в канцелариите на Коминтерна не се поставя под съмнение българската национална принадлежност на населението в Македония. През 20-те години Коминтернът разглежда македонците като част от българската общност. За провеждане на съветската политика сред българското население в Македония от Коминтерна правят опит да овладеят революционната организация на македонските българи ВМРО. Констатацията на комунистическата централа за ВМРО е за организация, която разполага със значителен потенциал за въздействие върху политическото развитие на целия регион. Опитът на Москва да привлече на своя страна ВМРО приключва безуспешно след провокацията около т.нар. Майски манифест и убийството на Т. Александров през 1924 г. Въпреки провала, коминтерновските ръководители не губят надежда, че могат да овладеят ВМРО. През 1925 г. под напътствието и патронажа на БКП във Виена се създава ВМРО(обединена). Новата организация обединява левите сили в освободителното движение на македонските българи. Още със самото си създаване ВМРО(об.) се превръща в обикновена комунистическа структура към БКП, която послушно провежда политиката на Коминтерна по македонския въпрос, дори и в нейната антибългарска насоченост.
Коминтерновските структури не само признават българския характер на значителна част от населението на Македония, но и правото на БКП да развива идейно-организационна дейност сред него. На водещите фигури в Коминтерна, както и на съветската дипломация, е добре известно, че огромното мнозинство от участниците в освободителното движение са българи и затова именно действат чрез БКП.
В края на 20-те години на XX век настъпва промяна в съветската политика. Основната цел вече е укрепването и развитието на СССР, а не световната пролетарска революция. Настъпилата промяна в курса е продиктувана от ограничените икономически и военни възможности на страната, както и от нейната международна изолация. Дотогавашният упорит и последователен противник на установеното статукво във Версай се превръща в негов защитник. Промяната в съветската политика изисква и промяна в политиката на Коминтерна. Ревизионизмът е изоставен, а за най-опасен враг на съветската държава и на пролетарските партии e обявен фашизмът. Новата съветска политика диктува и промяна в подхода към разглеждането на усложнените национални въпроси и съответно към национално-революционните организации. В геостратегическите схеми на Кремъл на националните движения и организации е отредена ролята на конструктивен фактор във вътрешнополитическия живот, които с подкрепата на отделните комунистически партии да съдействат за вътрешното стабилизиране и демократизиране на отделните страни. Отношението на комунистическите партии към националните въпроси е повлияно от изричното условие да запазят държавната цялост на своите страни.
След 1929 г. съветските управляващи се стремят да възстановят дипломатическите отношения с балканските страни (през втората половина на 30-те години СССР установява дипломатически отношения с Гърция, Румъния и България). Тази дипломатическа активност на Москва е белязана с лансирането на коминтерновската теза за „македонската нация”. Мнозинството от населението в Македония се обявява за самостоятелен славянски народ със свой език, специфична култура и отделна от българската собствена история. Замислена с претенцията, че отстранява „ябълката на раздора” между балканските държави, тази теза само формално се противопоставя на официалната югославска политика. Новият комунистически македонизъм, който възражда теорията на Новакович, отрича наличието на исторически оформилата се българска национална идентичност сред мнозинството от местното население и е насочен срещу българските интереси в Македония. По този начин съветските управляващи възприемат и утвърждават в своята политика компромисния вариант на сръбския денационализаторски план за Вардарска Македония.
Първите признаци за предстоящото решение на Коминтерна за легитимиране на македонската национална идентичност идват от Втория пленум на ЦК на БКП, състоял се през 1929 г. По време на дискусиите се изтъква необходимостта от национално освобождение на поробените от България македонски и тракийски области. БКП е била длъжна да се бори за самоопределението на македонците и тракийците, включително и до тяхното отделяне от България.
Очаквайте Част II
