Ще върнат ли „темната буква“ – „Ъ“
Източник: Днес.бг
Пореден опит за „българизиране на македонския език“ – с тези думи проф. Людмил Спасов критикува проекта за промени в македонския правопис. Той е убеден, че тези промени представляват заплаха за македонската идентичност, пише Дойче веле.
В момента македонското Министерство на културата подготвя проект под заглавие „Стратегия за развитие на културата в Македония“ за периода 2012-2017 година. Част от тази стратегия се отнася до правописа на македонския език.
Според Анита Йовановска, говорител на министерство, в проекта се казва единствено, че „има нужда да се преразгледа и осъвремени правописът на стандартния, литературен македонски език“. Тепърва предстои обществен дебат около евентуалните промени в правописа, но професор Людмил Спасов от Катедрата по македонски език във Филологическия факултет в Скопие вече взе отношение по въпроса.
Подмяна на македонската идентичност?
В интервю за Дойче веле Спасов твърди, че не става дума за осъвременяване на правописа: „Прокарват се идеи за намеса в целия правопис и за пореден път има опасност от разрушаване или подмяна на македонската национална идентичност. Изоставят се досегашните традиции, установени от Мисирков и от други езикови дейци, в резултат от което ще възникнат два правописа. Хората ще пишат според правописа на Мисирков, Конески и Тошев, а успоредно ще важи и втори правопис.“
Според Убавка Гайдова, старши научен сътрудник в Института за македонски език и председател на Съвета за македонски език, никой не възнамерява драматично да променя правописа: „Засега има само идея, че е необходимо да се извърши тази работа – нищо повече не е нито решено, нито договорено“, уверява Гайдова.
Друг член на Съвета за македонски език, Елка Ячева-Улчар, също твърди, че ревизиране на правописа в никакъв случай не означава пълната му промяна. Според нея промените се налагат от времето, в което живеем – време на много бързо и интензивно технологическо развитие, което трябва да бъде отразено и в езика.
„Темната буква во правописот“
От момента на своята стандартизация през 1945 г. правописът на македонския език е претърпял няколко промени: през 1950, 1970 и през 1998 година. В тази връзка Ячева-Улчар напомня: „Тази стъпка не само че не е прибързана, тя е дори закъсняла.“
Професор Людмил Спасов обаче огласява съмненията си, че някой отново се опитва да българизира македонския правопис: „След опитите още на Любчо Георгиевски и неговата „културна група“, това е втори опит за българизиране на правописа. Ако сега на някои им пречи, че в правописа я няма „темната буква“ (има се предвид „ъ“ – бел. ред.), ще ги попитам: къде обаче ще я сложат?“
Според Спасов в момента отново се върви към някаква архаизация на правописа, към една „изкуствена, църковнославянска основа“. Спасов се опасява, че при това положение македонците ще изгубят особеностите на своята идентичност.
Dnes.bg припомня, че узаконяването на т. нар. македонски книжовен език става с решения на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) от 2 август 1944 г. до 3 май 1945 г. Комисията за кодифициране на македонския книжовен език, в която ключова фигура е Блаже Конески, определя окончателния облик на македонския, като в първия му вариант македонската азбука е по-близка до българската. Основна роля за това изиграва Венко Марковски, който се преборва буквата “Ъ” (ер голям) да остане в азбуката. Този вариант обаче е отхвърлен от ЦК на ЮКП, защото „отдалечава македонската от сръбската азбука“.
6 септември 2012
