Текст от страницата на заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки.
Събитията след предсрочните парламентарни избори недвусмислено показаха и доказаха, че четирите парламентарни партии, понастоящем добрали се до Народното събрание, са уродливите лица на едно и също зло – политическият монопол, политическият картел на властта на прехода.
Фасада на олигархията, олицетворена понастоящем от БСП, ДПС, АТАКА и ГЕРБ. Първите три – неформална управленска коалиция, последните – неформална квази-опозиция. Които си пазят едни на други задниците чрез омерзителни хватки с кворуми, влизания, излизания и прочее политика из под масата.
Ръководствата на четирите партии имат еднакъв произход – БКП. Ако някой не вярва, да си зададе въпроса защо нито Атака, нито ГЕРБ, които откровено мамят, че не подкрепят това правителство, не му поискат вот на недоверие. При съотношение на силите 120 народни представителя на ГЕРБ и АТАКА и 119 на БСП и ДПС (Пеевски чака произнасяне на Конституционния съд) това правителство пада. С неискането на вот на недоверие ГЕРБ и АТАКА откровено признават, че не искат махането на това правителство и на практика крепят съществуването му.
Съвсем очевидно тези четири пипала на октопода не представляват повече от 25% от българските избиратели. Четирите партии на октопода по същността, политиката и посланията си са леви и центристки, а някой от посланията на АТАКА са смесица между крайно ляв популизъм, откровени лъжи и див болшевизъм, но това е тема за отделен текст. По темата национализъм и псевдонационален болшевизъм.
Безспорно присъствието на традиционна, дори консервативна десница в българския политически живот е наложително. Днес десницата липсва от политическия живот. От политическото представителство. За което несъмнено си е виновна т.нар. „стара” десница с нейните безкрайни сръдни, крамоли, вождизъм, омрази, раздели, разцепления и прочее. Те са в основата на катастрофалния резултат на последните избори, дори като сбор от определящите се като „десни” политически партии. Съвсем очевидно е необходимо обновяване, пренареждане и подреждане на т.нар. „дясно” пространство. За изграждане на разумна, национално-отговорна, задължително родолюбива десница. За това начинанието на новия председател на ДСБ, Радан Кънев, за разговори в дясно първоначално ми прозвуча похвално.
Като идея. Тук обаче веднага изникват няколко въпроса, които са ключови за това дали този процес ще бъде здравословен, а не фалшив, които очертават едно истинско минно поле по пътя на изграждането на тази нова десница.
Като начало – абсолютно задължително е ясното и недвусмислено изолиране на всички отговорни и виновни за сегашното състояние лица и кръгове, социолози, политолози и прочее мародери, които вече се облизват покрай тези проекто-разговори, като уличен пес пред месарски магазин.
Категоричното недопускане на олигархични кръгове, които да „бабуват” на новата десница, е също толкова наложително. За да не получат квоти или дялове от нея. Например, кръгът на Прокопиев и свързаните с него лица, медии и най-вече антибългарските Български хелзинкски комитет, „Отворено общество” и прочее „соросоиди“, които видимо се напъват да бъдат архитекти и социални-инженери на новата десница. Кръгът на Прокопиев в никакъв случай не е по-малко олигархичен или по-граждански от този на Пеевски. Или по-чист. Или по-морален. Напротив.
Публична тайна е напъна на олигарха Прокопиев и неговата медийна група, с подкрепата на кръга на международния аферист и спекулант Сорос, да се вмъкне в бъдещо управление през десницата, като се опита да вплете в нея крайно либерални и антибългарски идеи и послания.
Соросовитеплатеници гордо позират с фанели с лика на патрона си по площадите в столицата. Поне десетина от самообявилите се за „организатори“ на протестите са на директна хранилка при Сорос и различните му „демократизаторски“ проекти. Тези хора не са нито леви, нито десни. Те са просто безродници, готови на всякакви мерзости и национални предателства, за да получат порция в копанката. Както виждам, иначе „демократичните“ им убеждения не им пречат да се сношават политически с протежетата на ислямиста Ердоган в България. Който никак не може да бъде наречен „демократ“ по собствената им скала.
Още по-нелепо е присъствието на иначе приятни политически организации, които по традиция са „леви“, като ПП „Зелените“ (уви, резултат 0.7 % при огромната подкрепа на свързаните с Прокопиев медии) в проект на бъдещ реформаторски десен блок.
Колкото и да го въртят, както и да го сучат, както и да се оправдават, става ясно, че не се работи за истинска реформа в дясно, основана на българските консервативни политически традиции след Освобождението, а за инжинерен политически „проект“, който да завземе свободната „дясна“ ниша. Основан не на идейни убеждения и политически позиции, а на олигархични интереси. Има достатъчно достоверни догадки за това кой точно олигархичен кръг организира тази подмяна. Достатъчно е да се направи един задълбочен преглед на всекидневния печат и електронни медии и нещата стават ясни.
И проблемът дори не е в това, че служители и наемници на Сорос се стремят да мимикрират като „десни“ и да бабуват на бъдещ десен „реформаторски“ блок. Проблемът е в задачите, поставени на тези хора. И политическите позиции, които „соросоидите“ отстояват и биха отстоявали чрез предложения за бъдещи законодателни промени. Като например – конституционни промени, свързани с отпадане на българския език като официален, отпадане на унитарния и еднонационален характер на държавата, отпадане на православието като традиционна религия.
Новата десница трябва да е родолюбива, а не крайно либерална. Патриотична, а не антинационална.
И най-важният въпрос – кои политически субекти трябва да участват в разговорите за формирането на тази нова десница. Без значение под каква форма. Защото присъствието на лица и субекти, части от управлението на Тройната коалиция, в разговор за сформирането на нова десница е меко казано странно. А отговорно казано – неприемливо. Защото тези хора идейно и биографично, а и управленски, са свързани с левицата. А поколенчески и родово с БКП. Част са от престъпно управление. Няма как да бъдат десни. Няма как да се превърнат в десни.
НДСВ беше в основата на едно престъпно управление на ДПС и съучастник в не по-малко престъпната Тройна коалиция. Лидерът на друг споменат в контекста на разговора в дясно политически субект, беше лице на Тройната коалиция и заемаше висши политически длъжности в това управление. И носи пряката отговорност и вина за националното предателство със затварянето на работещите, годни и сигурни мощности на АЕЦ „Козлодуй“. А понастоящем учредители и приближени на тази партия, участват в управлението на БСП, ДПС и АТАКА. Няма как хем да управляваш, хем да изграждаш опозиция. При това дясна.
А Касим Дал и Корман Исмаилов, служители на турската МИТ и коалиционни партньори на НДСВ, са толкова десни, колко Сидеров е националист. Който вярва в едното, спокойно може да вярва и в другото.
Като стана дума за Корман Исмаилов и неговата непроизносима, но силно протурска и пряко управлявана от Анкара и ислямиста Ердоган партия (има плакати с Ердоган, Исмаилов и Дал и записи на ислямистаЕрдоган, който призовава изселниците да гласуват за Дал и Исмаилов), присъствието им в какъвто и да било разговор за нова десница е изключително притеснително. Не само защото са мюрета на ислямиста Ердоган. Защото повтаря един много опасен, но много ефективен сепаратистки модел от съседна Македония. Където има една „лява” и една „дясна” албанска партия, а албанските сепаратисти са винаги на власт и системно и последователно работят за федерализирането и кантонизирането на държавата. Формирането и легитимирането на турската партия на Дал и Исмаилов като „дясна”, като част от евентуален десен блок и участник в бъдещо управление, ще повтори този успешен анти-български модел. Нито ДПС е лява, нито Дал и Исмаилов са десни. И двете партии са противозаконни, етнически и протурски.
Изграждането на нова българска десница е задължително. Силната и отговорна десница е естественият партньор на разумния и съзидателен български национализъм.
