На 16 март отбелязваме годишнините от рождението на двама изявени дейци на историческата ВМРО – Менча Кърничева и Михаил Чаков. Поклон пред паметта им!
сн. Менча Кърничева и Иван Михайлов
Менча Кърничева е родена на 16 март 1900 г. в Крушево, днес в Р Македония. Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденското въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела. Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор – най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявява за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония – в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.
Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на Солунската българска гимназия и става учител в Тумба. През 1897 година е привлечен във Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Даме Груев и Пере Тошев. Става четник при Михаил Апостолов – Попето, като обикалят Воденско и Ениджевардарско, след което става самостоятелен войвода.
През лятото на 1900 година четата му е съставена от 5-6 човека и обикаля района на Поройско, южно от Петрич. На 18 август преминава и през селата Горни и Долни порой. Сред четниците са Алексо Поройлията от Горни порой и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая.
Той е районен и околийски войвода в Петричко (1901 – 1902), Драмско и Серско (1903 – 1904). По време на Илинденско-Преображенското въстание в Пирин на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански, капитан Юрдан Стоянов и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. Участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим, заедно с Иван Апостолов, Стоян Мълчанков и Никола Груйчин на 13 и 14 септември и в последвалия бой в Харамибунар на 16 септември.
След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в Кумановско (1905), отново в Серско (1906) и Велешко (1907 – 1908). На 23 април 1906 година Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четите на Михаил Чаков, Тане Николов, Иван Наумов, Христо Цветков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Атанас Попов и местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски взима участие в битката на Ножот през юли 1907 година.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун.
През 1912 година Чаков взима участие в Балканската война като войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение. Заедно с Андон Кьосето, Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Лазар Топалов, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-ми Чепински полк четата атакува Мехомия. Освобождават още Банско, Драма, Неврокоп и Кавала, като превземат града, без да се даде и един изстрел.
Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер на 9-та погранична дружина от 85-и полк, тогава негов четник е сетнешният воденски войвода Йордан Лазаров. Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти, където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница. До 1923 година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на Тодор Александров ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.
В следвоенния период дейно участва в Илинденската организация.
Михаил Чаков почива на 17 септември 1938 година.
16 март 2012
