Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
Няколко дни обществото ни с доста нездрав интерес наблюдава мръсните семейни войни в „Атака”. Ултралиберали, крайни „демократи” и прости толерасти, платени от Сорос или подобните му наши и чужди кукловоди, с нескрита радост и злорадство бързат да погребат за пореден път омразния им български национализъм покрай кирливите ризи и драматичните разводи на семейство Сидерови. Този път искат да го погребат по-дълбоко и от Костов, след наложената от него навремето предателска Декларация на защита на националните малцинства. Стремят се да приравнят и принизят националната българска кауза до краха на едни лични отношения.
Само че българският национализъм никога не е бил, и надявам се няма да бъде, нито семеен, нито частен, нито корпоративен бизнес или собственост. На когото и да било. Преди повече от 10 години, през 2001 г., в младежката организация на ВМРО в София с група съмишленици се опитахме да обосновем онова, което беше и все още е национализмът за нас. За да го отграничим и опишем в новото тогава време. В резултат се получи една паметна брошура със следния текст:
Защо съм български националист
1. Защото България е моята Родина.
2. Защото държавата ми отвоюва своята над 13-вековна история на Балканите.
3. Защото българите днес удивляват света със своите постижения, знания и успехи.
4. Защото българите са носител на цивилизацията на Балканите.
5. Защото в Добруджа е побит мечът на Аспарух.
6. Защото Македония е българска земя.
7. Защото звездите са най-ярки над Пирин.
8. Защото небето се оглежда в езерата на Рила.
9. Защото в Родопите ехти камбанен звън.
10. Защото Вардар, Струма, Места и Марица се срещат в Бялото море.
11. Защото Балканът пази спомена за Караджата.
12. Защото опълченците все още бдят на Шипка.
13. Защото екът от Сливница се чува в Пирот.
14. Защото “Одрин падна”.
15. Защото над Дойран още се носи българското „Ура”.
16. Защото враговете на България още помнят удара “На нож”.
17. Защото нито едно българско бойно знаме никога не попадна в плен.
18. Защото моят народ създаде и съхрани през вековете своята писменост и култура.
19. Защото България е там, където има и един българин.
20. Затова живея и се боря за тази България, духовна обединителка на българския род, пазителка на хилядолетна традиция и култура.
Какво не е българският националист:
1. Българският националист не иска чужди земи, история и култура.
2. Българският националист не злоупотребява с националните и религиозните чувства.
3. Българският националист не слуша Вагнер, а Панчо Владигеров.
4. Българският националист не е остриган, беззъб рецидивист, който крещи “Зиг Хайл” и “Циганите на сапун”.
5. Българският националист не размахва “Моята борба”, а чете “Записки по българските въстания”.
6. Българският националист не отрича правото на българите неправославни християни да бъдат добри български патриоти.
7. Българският националист на “другарува” с румънски, сръбски и прочее “националисти”.
8. Българският националист не е антисемит.
9. Българският националист не е езичник.
Сега, когато чета тази брошура, вероятно по детски наивна, написана с повечко патетика, присъща на тогавашните ни години, се сещам за останалите съавтори на брошурата. Вече пораснали момчета и момичета, повечето семейни, всеки поел по своя път в живота, но все така убедени български националисти.
Виждал съм тази брошура в десетки форуми, статуси, отпечатана на други брошури. Виждал съм я дори в различни конкурси за есета, подписана вече от други автори. Това винаги ме е радвало. Защото още веднъж показва и доказва, че българският национализъм и национална кауза нямат авторство и авторски права. Те принадлежат на българската нация.
Затова разривът в едно семейство или крахът на една или друга партия не могат и не трябва да се свързват или отразяват върху българския национализъм.
Друг е въпросът дали „Атака” е истинска българска националистическа партия, ако трябва да сравним ценностите, посланията и поведението й с простичкия текст горе. Но съм убеден, че и там, както и в десетки други младежки формални или неформални организации, по стадиони и спортни клубове има добри момчета и момичета, убедени български националисти.
Познавам ги.
С всичките им минуси и крайности не бих ги заменил – или дори сравнил – за легион от мазни и лустросани кариеристчета с „европейско” и политически коректно говорене и поведение. И с угодническото им подмазваческо очакване да бъдат назначени за младежки „лидери” някъде. Или поне да получат някоя еврослужбица в замяна на системното си и последователно предателство на всеки и всичко, винаги в угода на „актуалната” власт.
Друг е въпросът, че ако Сидеров може да се сърди на някого, то вероятно трябва да е на себе си. Защото така си е подредил семейството и партията. Но това си е негова работа. И семейна, и партийна.
Трети е въпросът дали има външни вмешателства или опити за разцепление или унищожение на една или друга партия. Разбира се, че има. Поне последните 20 години всякакви – и български, и чужди – кукловоди се опитват да насочват, организират, „менажират” (написано по тяхному) политическите процеси в България. Няма важно правителствено решение, зад което да не наднича гумената маска на губернатора Уорлик. От налагането на отровните ГМО мутанти, продавани от многонационални задокеански компании като „Монсанто”, до превръщането на житницата Добруджа в разорана кална дупка с инсталации за добив на шистов газ от американски фирми. Дадени на инат от колониалните служители на губернатора Уорлик.
Нагледал съм се на подобни опити за чуждо влияние и вмешателство и във ВМРО през годините. Че ако щете – и в исторически план. За щастие здравият разум в Организацията винаги е взимал връх в трудни и критични моменти.
Повече от ясно е, че днешната власт се опитва да наложи и възстанови угодния й т.нар „двуполюсен” политически модел. Дори в Столичния общински съвет се налага моделът на противопоставяне ГЕРБ – Кадиев. Защото е удобен. Защото не застрашава по никакъв начин властта.
Така в национален мащаб ще се опитват да ни представят противоборството ГЕРБ – БСП. Като чиста монета. Като предопределен избор. Едните или другите. Само дето и едните, и другите имат един „мажоритарен” собственик.
Благодаря – нито едните, нито другите. Не са полезни нито за България, нито за българската нация. Напротив – вредни са.
Властта през годините успя с натиск, хватки и различни политико-криминални пируети да разори т.нар. „политическо” пространство. Да „отстреля”, повече или по-малко, и конкуренти, и противници. В държавата останаха не повече от 5-6 политически организации със своя физиономия, структури, политическо представителство на местно и централно ниво.
Още от 1934 г., с едно изключение, българският национализъм е бил пречка за властта. Бил е преследван системно от всяка власт. Защото почти всяка българска власт оттогава до ден днешен е била антинационална и чуждопоклонна. На моменти дори национално-предателска. Така е и днес.
Няма как губернаторът Уорлик да подкрепя български националисти. Защото не му щем нито ГМО мутантите, нито инсталациите за шистов газ. Няма как Сорос да ни финансира, защото има други планове за нашите 111 хиляди квадратни километра, останали ни след войните на 20-ти век.
Но днес, повече от всякога, имаме нужда от осмислен и последователен български национализъм в политиката. Защото почти до дома на всеки от нас цъка по една Катуница, току през улицата – граница. Защото невписаните и – уви – невписваемите в обществото ни цигани са вероятно над милион и броят им ще продължава да расте за сметка на българите, които масово напускат Родината си.
Защото нито една територия не остава за дълго празна. Защото из Родопите при изоставените от властта българи мюсюлмани и из циганските махали системно и почти безпрепятствено щъкат брадати ислямски фундаменталисти. Засега с послания и касети, утре вероятно с РПГ-та.
Една земя или се купува с пари, или се отвоюва. Нашите предци са отвоювали нашето място на Балканите преди повече от 1300 години. От нас се иска да го запазим. Да го браним от чужди апетити и свои управници, които безогледно и безобразно разпродават земя, концесии, инфраструктура, пристанища, железници и прочее национално богатство.
Български национализъм, който няма нито партийна собственост, нито цвят, нито сектор на стадиона. Защото трябва да е български.
Наш. За нас.
24 ноември 2011
