Историци от Македония, България, Албания и Косово участваха в научна конференция и кръгла маса, посветени на 100-годишнината от Охридско-дебърското въстание. Инициативата е на Община Струга и стружкия клон на Сдружението на историците албанци в Р Македония, със съдействие на Българския културен клуб – Скопие (БККС).
След откриването на конференцията от председателя на Академията на науките на Албания проф. Музафер Коркути, 18 докладчика представиха своите тези за причините, избухването, развоя и потушаването на Охридско-дебърското въстание от месец септември 1913 г., за личностни прояви на участниците във въстанието, както и за международната обстановка в региона, включително и позицията на т.нар. Велики сили, оказали влияние за съдбата на Македония.
Повечето от участниците в конференцията проявиха съгласие, че става дума за въстание на българи и албанци срещу решенията на Букурещкия мирен договор от 28 юли/10 август 1913 г., заробването и безчинствата на сръбския кралски окупатор над местното население.
Както е известно, въстанието избухва в югозападните краища на Македония. В него взимат участие внушителен брой българи и албанци, след извършена предварителна подготовка на албанеца Ирфан бей, българския войвода Милан Матов и с пряка помощ на младата албанска държава. Бойните действия започват в местността Люзана близо до Дебър и постепенно се разрастват по посока на Струга, Охрид, Ресен, Галичник, Кичево и други околии. Във водените сражения участват много местни чети и отряди на албанското население, начело с водачите албанци Дам Цам, Спасе, Юсуф Бей, Бекир и други, както и постояните чети на ВМОРО начело с войводите Милан Матов, Павел Христов, Андон Шибаков, Димитър Иванов-Таки, Лев Огнянов, Петър Чаулев и др.
За броени часове регионът е освободен от сръбския окупатор. На граждански събор в Дебър е избрано Временно правителство на Македония начело с албанския старейшина Сефедин Пустина и с военоначалник Милан Матов. Сраженията са повсеместни, но основните битки се водят при селата Петрино и Буково, като навсякаде сръбските войски са разбити и обърнати в бягство.
Въстанието е потушено по най-жесток начин, разрушени и/или опожарени са цели села, а населението е безогледно изтребено. Пред угрозата за още насилия и безчинства над 70 000 души напускат родните си домове и търся спасение в България и Албания.
След завършване на научната конференция, следобед на 28 септември 2013 г., се състоя кръгла маса, на която историците от балканските страни дискутираха и полемизираха за различни аспекти на въстанието. В края на научния форум кметът на община Струга – Зиядин Села изрази благодарност към българските историци за участието им в конференцията и кръглата маса. Той посъветва историците да избягват политиката и да използват като аргументи автентични извори и достоверни публикации. В края на словото си посочи, че комуникацията и сътрудничеството между албанските и българските историци трябва да продължи – факт, с който всички участници в научния форум се съгласиха.
Накрая председателят на Българския културен клуб – Скопие Лазар Младенов, от името на членовете и симпатизантите на БККС, както и от името на българските участници в конференцията и кръглата маса, благодари за оказаното им гостоприемство. Той изрази надежда, че този научен форум е с историческо значение – първа стъпка, трасираща пътя към бъдещото сътрудничество между учените от региона, търсещи историческата истина за миналото в духа на европейските препоръки към Р. Македония и за общо честване на исторически събития с съседите.
