Автор: Лина Дилова, жулналист
Новата опозиция още не е разбрала, че парламентът е място за работа
Факт: изборите отминаха преди месец. Българският избирател реши победители, и победени да работят заедно за общото благо на хората. След като Борисов в пълна изолация върна мандата си, за всеки случай припомни на българските граждани, че и кабинетът да беше негов – той ще е в почти същия състав и респективно…резултатите от управлението му щяха да са точно толкова „блестящи”. Изводът: когато политиците не са извлекли поука от собствените си грешки – губят шанс за поправка.
Подредиха Орешарски да извади „горещите кестени” опечени от „калинките” на Борисов. Стана ясно, че казусът е все по-труден при опоскания бюджет и заложените скрити капани от предишната власт. И колкото и да е трудно и тъжно – трябва да си признаем, че на този етап, Орешарски е единственият повод за макар и малка надежда. Разбира се, ако го оставят да работи. Което някои искрено желаят да не се случи. Къде от страх, че може пък да успее, къде от ужас, че могат да им лъснат натворените неграмотни безобразия.
И затова с просто око се вижда как отново подкокоросват хората да излязат на улицата и пак да им осигурят властта. (А, като казахме думата „власт”, спомняте ли си бившият премиер с какво благоговение я произнасяше в предизборния клип на ГЕРБ от партийната си трибуна, сякаш да покаже, че тази политическа сила е създадена само и изключително заради ВЛАСТТА и облагите от нея).
Така по чисто политически и лични причини борбата за изпуснатия „кокал” се пренася в онази сграда, на която пише че „Съединението прави силата”. В този момент трябва да се запитаме: знаят и могат ли някои т.нар. народни представители да четат и да вникнат какво означава тази крилата фраза и защо тя краси точно тази сграда?
Парламентът е място, където избраните народни представители, след като са положили клетва да служат на народа си, трябва да…работят. За тази цел те получават не малки заплати и екстри, които идват от джоба на избирателите им.
Днес, обаче станахме свидетели на поредния политически цирк, в който една парламентарна група си мисли, че може да влиза и излиза от „час”, когато на нейния обиден вожд му скимне. Това е все едно, уважаеми избирателю, ти да отидеш на работа, да седнеш на стола си и за 2 стотинки работа да не свършиш, но да се изживяваш като високоотговорен служител и да си искаш за това заплатата. Ако ти, уважаеми избирателю, правиш това редовно, както възнамеряват да го вършат избраните представители от ГЕРБ, никой няма не само да ти даде заплатата, но и ще те уволни незабавно. Те обаче са там, ще разиграват цирковете си само и само в държавата положението да не става по-добро, да затъваме, да мизерстваме. Те имат дори наглостта (по непотвърдени слухове) да отмъщават на собствения си народ като лобират в Европейската комисия да бъдат спрени парите по европейски програми за България, т.е. за българите. Само и само да покажат колко „незаменими”, „блестящи” управленци са били, след като опукаха дори държавния резерв. Дават ли си сметка, че точно това е национално предателство спрямо българите?
Не се учудваме, че ГЕРБ отказва да участва активно и конструктивно в парламентарната работа. Видяхме с какви „специалисти” разполага, усетихме, че методът им да си на власт означава: подслушвания, страх, надуване на мускули, хвалби за несъществуващи успехи. Те не могат качествено да работят в парламента. Затова той сега не им е удобен – не могат да налагат с удар по банката лобистките си закони. Затова те не искат да работят, не искат парламента да работи. Е сега е ясно, че на Борисов още в предния парламент му е било ясно с какъв „лош мат’риал” разполага. Затова той още тогава нарече като премиер народните представители „безделници”. Сега той и цялата му парламентарна група показаха, че са точно такива. Но с големи претенции… и заплати, и субсидия от нашия джоб.
