Източник: Всекиден.ком, интервю на Илина Григорова
Ангел Джамбазки е роден през 1979 г. в София. Той е заместник-председател на ВМРО и столичен общински съветник. Активно работи по ромския въпрос, бездомните кучета и домашните любимци на софиянци. Участва в акции на ВМРО, свързани с евентуалното членство на Турция в ЕС, поскъпването на тока, водата и др. Потърсихме Джамбазки във връзка с неговото предложение да се избият уличните кучета и така да се реши един от вечните проблеми на София. Проблемът стана отново актуален, след като глутница помияри нахапаха възрастен професор в квартал „Малинова долина”.
Г-н Джамбазки, имате много радикално предложение за решаване на проблема с кучетата – искате тяхното пълно изтребване. Това не е ли прекалено?
Проблемът ще бъде решен тогава, когато изобщо няма кучета по улиците. Това трябва да стане чрез следните няколко стъпки. Първо, трябва да бъдат прибрани и приспани всички агресивни животни, а не да се събират комисии от петима-шестима мъдреци, в които да има представители на неправителствени организации, които очевидно не искат да вършат тази работа и отлагат този проблем във времето. И когато един ветеринар или лекар установи дали едно животно е опасно – тогава това животно трябва да бъде приспивано. Защото в края на краищата другото ще бъде проява на излишен хуманизъм, който застрашава живота на хората. Знаете, че проблемът с кучетата не се отнася само до това, че те нападат и хапят хиляди хора. Въпросът е, че те разнасят и множество болести, сред които една от най-опасните – кучешката тения. 52% от заболелите от кучешката тения в ЕС са от България.
Сегашната практика на „Екоравновесие” да пуска от приютите опасни животни, защото имали надзорници, е скандална. Как така ще пуснеш едно агресивно животно на улицата, при положение че знаеш, че е агресивно?! И кой ще възстанови страданията и уплахата на хора, нападнати от кучетата. Какъвто е случаят с професора от „Малинова долина”. Затова опасните бездомни кучета трябва да бъдат приспивани. Веднага след инкубационния период. По отношение на останалите – трябва да се направи една незабавна регистрация на домашните животни, това го повтарям от три години и ще поставям този въпрос на всяка сесия, ще го повтарям постоянно. На всяка сесия трябва да се представя отчет за това, колко животни са били регистрирани като домашни, колко са прибрани от улицата, колко са приспани. Досега в период от две-три години няма нито едно приспано животно, защото нямало подпис от природозащитник, който да одобри. Поетапно трябва да се освободи градът от опасни скитащи бездомни животни – кучета, котки, всякакви. Трябва да има сериозна информация за състоянието на дружеството „Екоравновесие” – да се види колко пари са били отпуснати от съвета на дружеството, как са били изразходвани. Защото научих, че бусовете харчили по 30 на сто, 50 на сто – това е ужасно голям разход, който и камионите в армията не постигат. Тези хора какво карат – танкове ли?
Колко екипа ловят кучетата в София?
Ами те сега са ги увеличили – от четири станали седем. Това е потресаващо. Те са по двама души в екип. Което означава, че има 14 човека, които трябва да се преборят с популацията от десет хиляди. Убеден съм, че кучетата са много повече. 14 души гонят 10 хиляди – да ги кастрират, да ги ваксинират. Това е една безкрайна гонка по улиците на София за векове напред.
Голяма част от тази бройка са едни „бивши” домашни любимци, изхвърлени от собствениците им.
Да, точно така. Затова другата мярка трябва да бъде незабавна регистрация на домашния любимец. Така че, когато си изхвърлиш животното на улицата, да те одрусат с една солена глоба – от 300 до 500 лева. И който не си плати глобата, да му спрете административното обслужване в общината. Няма да може да си изкара едно свидетелство. Това е единственият начин да накараш недобросъвестните хора да бъдат отговорни към здравето на околните. Защото наистина една част от бездомните са изхвърлени домашни любимци. Това е изключително безотговорно поведение. Това е и механизмът, чрез който са се справили и в Западна Европа. Защото там няма едно улично куче по улиците на Лондон и Париж?
Там наказанието за изхвърлено животно е доста голямо.
Мисля, че в Лондон глобата е триста паунда за такова нещо. И това е само за първо провинение. После става и 3000. При мен идват десетки сигнали за човеко-кучешката война. Има много уплашени хора.
И все пак проблемът е двустранен. Кучетата не осъзнават това, което правят. Докато хората осъзнават своите постъпки.
Да, разбира се. И този, който трябва да реши проблема, е Столична община. Защото не може да се остави саморегулация в 21-ви век. Кучетата да хапят хората, хората да се саморазправят с кучетата – с избиване и тровене. Все пак сме европейска столица – държава с 1300 години история. Водят се средновековни войни в центъра на София.
София сигурно е с рекорден брой неправителствени сдружения – в полза на или пък срещу кучетата. Каква е ползата от тях всъщност? Кой върши реална работа и кой се нагушва с пари по програми?
Да, тези сдружения също имат голяма вина за това, че проблемът продължава. Това е една шепа хора, с които общината се оправдава. Те пречат. Ами тогава ги отстранете! Имало хора, които отваряли вратите на бусовете на „Екоравновесие” – ами нали затова има Общинска полиция! Арестувайте ги! Приберете ги в някое районно и да им дойде акълът в главата.
Има сигнали за екипи на „Екоравновесие”, които, за да отчетат дейност и да разпределят парите за себе си, просто прибират глутница от един квартал и я изхвърлят в друг квартал – такъв като „Малинова долина”.
Абсолютно вярно е. Това ми е едно от основните питания към кмета на общината преди две години. След този сигнал започна проверката на някогашния директор на „Екоравновесие” и той беше отстранен. Това е една от сериозните пробойни. Има хиляди сигнали за кучета, които са кастрирани и отново раждат. Или става въпрос за кражба на пари, или за непорочно зачатие. Надявам се да не ви звучи богохулно точно преди Великден. Но няма как кастрирано животно да роди. Може и да не съм лекар, но все толкова разбирам от непорочни зачатия. И сега имам сигнал за бездействието на контролните органи. Имаме десетки оплаквания, че хора ги търсят, звънят по телефона и никой не им обръща внимание. Аз съм си правил този експеримент, когато ми кажат – звъня, дава свободно, след това – заето.
Какво мислите за предложението да има частни приюти, да се изкарат от управлението на общината и „Екоравновесие” и да се дадат на добре контролирани частни организации?
Това също е модел. Въпросът е добре да се спазва хигиената и да има санитарен контрол, да не се разпространяват зарази, има си хора, на които им се занимава и искат. Не може да се оправдаваш с това, че няма място къде да се приберат. Няма как това да е приемливо. Пак казвам за регистрацията. Вероятно има 200 хиляди домашни кучета. Регистрирани са едва около 5-6 хиляди. Което означава, че общината не си събира таксата от 24 лева на години от над 100 хиляди животни. Умножете го и ще видите какви загуби имаме назад в годините. Това са пари, които можеше да се дадат за приюти и да се приберат всички кучета. Защото в края на краищата трябва да сме наясно какво правим в тази община. Гордеем се с това, че имаме 8 хиляди бездомни кучета, ли?! Това е колкото българската армия!
Как ще коментирате предложението да се глобяват хората, които хранят кучетата?
Ами като толкова искат да се грижат за тях, защо просто не си ги приберат вкъщи, а не просто да залъгват лицемерно една емоционална потребност да се грижат за някого. Защото днес ще го нахраниш, а утре – не, а това куче ще бъде гладно и ще освирепее от глад. Тогава не то е виновно.
Вие самият храните ли кучета навън?
Не, никога не си го позволявам.
Имате ли животно вкъщи?
Аз нямам, защото не мога да си позволя да затворя куче в апартамент. Много обичам големи кучета – като овчарката. Все пак живея в 50 квадрата, как да го затворя? Ако някой ден мога да си организирам живота така, че да имам двор, в който може да има такова животно, ще си прибера. Обичам животните, но искам те да са здрави и да се чувстват комфортно. Мъчение е за животното да го затвориш в малък апартамент. По-добре си купи рибки.
3 април 2012
