Ще спре ли кабинетът изпълнението на позорния строеж край Бургас, набелязан за музей на главореза Сюлейман I Великолепни?
Източник: в. „Дума“
Автор: Полк. о.з Тодор Гигов
В условия на стихийни икономически и политически промени през последните десетилетия у нас напълно безпрепятствено се осъществяват редица антибългарски изяви в духовната сфера, на които не се противодейства с необходимата сериозност и държавническа отговорност. Нещо повече. С мълчаливо или явно съгласие на български управници напоследък заинтересовани лица налагат тенденции и привеждат в изпълнение решения против националните интереси, погазвайки безпардонно разбиранията, чувствата и волята на народа. Последен фрапиращ пример в това отношение представлява благословията на кабинета и личната ангажираност на премиера Борисов минералните бани край Бургас да бъдат преустроени в музей на Сюлейман I Великолепни, отдъхвал тук, лекувайки измъчващата го подагра.
До това „мъдро“ решение, естествено, се стига по инициатива и под натиска на министъра на културата Вежди Рашидов. Той предприел, както става ясно от пресата, сложни и не дотам открити разговори с представители на турската страна за преустройство на исторически обекти на двустранна основа – ние у нас, те у тях. Нещо като кон за кокошка… И се пристъпва, колкото е възможно по-бързо, към изпълнението на уговорките на чаша уиски, очевидно зад гърба на бургаската общественост. И при грубо несъответствие с националния интерес на българската държава. На българското достойнство.
Така кметът на града Димитър Николов обявява, че хамамът на Сюлейман I край Бургаските минерални бани е „уникално наследство“, което в наши дни щяло да се превърне в „паметник на културата“. Какъв позор, недостижим по своята уникалност. Къде сте, български патриоти от Бургас? Дремете ли? Бих се засрамил да поставя името си и подписа си под документ, узаконяващ едно падение на безнравствеността. Падение, което погазва българската чест и представлява гавра с паметта на милионите загинали християни, в това число и българи, стъпкани и натикани в гробните ями, или останали да стърчат по пътища и сокаци, разнасяни от лешояди. Такава е, уви, жестоката истина. Това са част от „подвизите“ на един доказан тиранин, един от малкото злодеи, каквито светът познава. Себелюбието и свирепите нрави на асимилатора на християнството в Европа надминава човешките представи за суета и кръвожадност, поради което и днес личността му предизвиква в нашата южна съседка какви ли не противоречиви характеристики и оценки.
Малцина знаят например, че така назованото „любимо място“ на турския султан Сюлейман I край Бургаските минерални бани е известно още от IV в. пр.н.е. под името „Аква калиде“, а по-късно „Термополис“. Преди това траките го обявяват за светилище на Трите нимфи. Тук са отдъхвали римският император Траян, византийският владетел Константин Погонат. На това място е възстановявал силите си и българският хан Тервел. Едва през ХVI в. върху останките от тракийските и римските бани Сюлейман I построява разкошен хамам, обзаведен с последни за времето си удобства за лечение и развлечение с подбирани от него красавици от всякаква вяра.
Като журналист във в.“Народна армия“ преди години по чисто творчески проблеми дълго време ми се налагаше да общувам с големия учен академик Иван Дуйчев, блестящ познавач на средновековната българска държава и на християнска Европа. Той притежаваше в своя дом библиотека с ценни книги и богата документация, придобита от работата му във Ватиканските архиви в Италия. „Когато разучавах архивите и стигнах до личността и делата на турския султан Сюлейман I Достолепни – споделяше ми той – косата ми се изправяше и тръпки ме побиваха. Не съм попадал на друг такъв насилник и тиран, способен, но с неизброими пороци“. Той бил истински деспот и в обкръжението на най-близките си. Зверски убива великия везир Ибрахим паша. Първородният му син Мустафа е обесен. Нарежда да бъде сложен под ножа и вторият му син Баязид. Превръща във вертеп хамама си, отпраща в изгнание първата си съпруга Гюлбахар и се жени за украинката Роксолана. В двореца му се създава тежка атмосфера на лъжи, измами и насилие, на похотливи клюки и преследвания. Това е най-истинският злодей!
Не е лишен обаче от способности и похвати да служи на империята и да разширява териториите, но забележете, само по пътя на насилствено заграбване на чужди земи и държави и потъпкване и отнемане свободата на други народи. От всички властелини в Османската империя той е смятан за груб осквернител и на българската земя. И тъкмо нему сега български управници – безродници, без капка българска свяст, ще му градят музей и ще „радват“ чуждите туристи с „похвалните дела“ на сатрапа. Този сатрап властва 46 години (1520-1566) и успява да разшири империята на три континента – Европа, Азия и Африка. Превзема Белград (1521), овладява Родос (1522), разгромява унгарската войска при Мохач (1526), обсажда, но не смогва да окупира Виена (1529), по-късно овладява Багдат (1535), превзема Аден и подчинява Иемен (1538), покорява Ерзурм в Персия (1553), завзема цяла Трансилвания (1562), блокира крепостта Сигетвар в Унгария (1566), но умира внезапно, без да превземе Виена, каквато е била целта му. По пътя му дотам обаче неговите войски громят и плячкосват християнските селища, в това число и българските. Академик Дуйчев в труда си „Българското средновековие“ пише, цитирайки средновековния книжовник Исая Серски: „Там паднаха костите им и останаха непогребани, и то в голямо множество. Едни умряха от остриета на меча, други бяха отведени в плен, а само някои от тях се спасиха. И такава нужда и жестокост заля всички градове и страни, каквито нито уши са чули, нито очи са видели“. Видната българска историчка професор Бистра Цветкова в книгата си „Хайдутството в българските земи през 15/18 век цитира документ, в който се казва: „И в това лято беше голям глад, много хора се лишиха от своя живот. Ох, беда! Ох, тъга! Ох, скръб! Ох,ох,ох“!… Трудно ли е да си представим от дистанцията на вековете какво издават тези покъртителни възклицания. Ние, обикновените българи, можем да си го представим. Но тези, които избрахме да ни управляват и в чиито ръце е нашата съдба, едва ли. Ох,ох,ох!… Как по друг начин да го кажем, освен да изохкаме и ние, след като сме заставени от захласнатите в себе си темерутски управници често да произнасяме воплите и диханията на дедите, чиято памет днес така нелепо се тъпче от Вежди Рашидов, Симеон Дянков, Бойко Борисов и сие. Не си правя илюзия, че ще ме чуят и ще се стреснат. Както и мнозина други родоотстъпници, които напоследък продават съвестта си за шепа сребърници. Жив пример е историчката Теодора Бакърджиева, написала по поръчка на турския консул в Бургас книга за Мидхад Паша – друго „величие“, градило мнимите си заложби върху снагата и живота на изстрадалия и ограбван с векове български народ.
Добре, че пожълтелите страници на архиви, книги и документи остават непокътнати и достъпни. За да разбираме и помним историята такава, каквато е. Съвсем отделен е въпросът доколко нашите политици и държавници се учат от нея. „А когато не се вземат поуки от историята, нищо добро не ни чака“ – заяви големият наш историк академик Георги Марков в интервю за ДУМА от 6 юли т.г.
13 август 2012
