Източник:„Уеб кафе“
55.6% от българските граждани са живели в материални лишения през 2010 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат.
По този показател страната ни е на първо място в ЕС, следвана от Румъния с 49.2% и Латвия с 46.1%. Общо 17.5% от гражданите на 27-те държави членки на ЕС живеят в материални лишения. Най-нисък е процентът им в Люксембург, Холандия и скандинавските страни – под 10%.
Над 30% от населението на България живее в остри материални лишения, както и 20% от населението на Унгария и Латвия. Само 0.5% от жителите на Люксембург, 3% от жителите на Швеция и 3% или по-малко от жителите на останалите скандинавски страни и Холандия са живели в остри материални лишения през 2010 г.
Процентът на хората, живеещи в остри материални лишения, е останал непроменен в периода между 2009 и 2010 г., като е нараснал в балтийските страни, във Великобритания, Унгария и Малта и е намалял в България с 6.9% и в Румъния с 1.2%.
Между 2010 и 2011 г. най-голямо увеличение на материално лишените хора е регистрирано в България – 8.6%, а най-голямо е намалението в Румъния – 1.6%.
През 2010 г. около 36% от населението на държавите членки на ЕС е имало затруднения да поеме неочаквани разходи. Това е увеличение с 1% спрямо 2009 г. Цели 77.5% от гражданите на Латвия са имали подобни затруднения, както и над 60% от гражданите на Литва, България и Унгария, докато в страни като Австрия, Люксембург, Дания, Холандия и Швеция те са около 25% и по-малко.
В България процентът на хората, които се затрудняват да поемат неочаквани разходи, е нараснал с 6.7% през 2010 г. спрямо 2009 г. В 27-те държави членки на ЕС най-голям процент от хората с материални лишения живеят в домакинства с един родител и малки деца – 17 на сто, а най-малко засегнати са домакинствата с възрастни хора (двама възрастни, поне единият от които е на 65 и повече години) – 4.7%, вероятно заради натрупването на трайни блага по време на трудовия им стаж и повечето възможности за спестяване.
В България и Румъния най-голям процент от материално лишените хора живеят в домакинства с двама възрастни и три или повече малки деца.
В периода между 2009 и 2011 г. процентът на хората, застрашени от бедност или социално изключване, е нараснал най-много в България – 7.5% през 2011 г. и в Ирландия – 4.2% през 2010 г. Следват Гърция с 3.3% през 2011 г., Латвия с 2 на сто през 2011 г. и Испания с 1.5% през 2011 г.
Изгубеното десетилетие
България, която обезцени валутата си, за да засили конкурентоспособността, е попаднала в капана на „изгубено десетилетие“, посочва журналистката Холи Елиат в материал на сайта на американската телевизия CNBC, цитиран от БТА.
„До неотдавна България бе хвалена като „остров на стабилността“ на фона на сътресенията в еврозоната. Но според икономисти вътрешното обезценяване на националната валута е довело до кошмарен сценарий, при който България „изглежда е затънала в порочен кръг от слаб растеж, мерки за бюджетни икономии и устойчиво високи равнища на държавния дълг“.
В доклад, озаглавен „Изгубеното десетилетие на България“, икономистите на Кепитъл икономикс (Capital Economics) Нийл Шиъринг и Лайза Ермоленко посочват, че корените на българските беди могат да бъдат свързани с дисбалансите, натрупани в периода на бум на националната икономика, както и с подхода, който трябваше да спре „загниването“: вътрешното обезценяване.
Работи ли девалвацията?
Докладът отбелязва, че опитите на България да възстанови конкурентоспособността си и да улесни прехода към икономически модел, насочен по-силно към износа, са били обречени, тъй като българският лев е обвързан с еврото.
„Фиксираният валутен курс на България означава, че вместо това страната трябва да понесе процес на „вътрешно обезценяване“ и следователно конкурентоспособността е възстановена чрез спад на заплатите и цените. Както стоят нещата, въпреки няколкото години на бюджетни икономии, този процес все още продължава“, пишат Шиъринг и Ермоленко.
„Ако страната разполагаше с плаващ валутен курс, то възстановяването на конкурентоспособността щеше да бъде постигнато чрез поевтиняване на валутата, което пък би улеснило прехода към модел на икономически растеж, насочен по-силно към износа“, посочват експертите.
В случай че последваме съветите им, това означава да отвържем фиксирания валутен курс лев-евро, т.е. да падне бордът.
„Вътрешното обезценяване“ е създало в България друг вид проблеми, като търсеното понижаване на възнагражденията и цените е започнало да повишава реалната стойност на вътрешния дълг, работейки по този начин срещу крайно необходимото свиване на дълга“ – фактор, който води до посочения „порочен кръг от слаб растеж, икономии и устойчиво висок дълг“, отбелязва Елиат.
Вместо да подпомогне буксуващата икономика на България, която според прогнозите на Шиъринг и Ермоленко ще отчете растеж от 2% годишно, този подход може до 2015 г. да доведе до връщане на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до ниво от 2008 г. „По този начин българската икономика ще загуби близо едно десетилетие“, отбелязват експертите, цитирани от CNBC.
