Източник: „Кн нюз“, интервю на Даниела Атанасова с Райна Дрангова, дългогодишен заместник-председател на ВМРО.
– Госпожо Дрангова, как ще коментирате в момента взаимоотношенията на България и Македония?
Аз се надявах тук при вас да науча нещо повече за срещата между премиерите Пламен Орешарски и Никола Груевски, среща, която за жалост е обвита в мъгла. Много неща се говорят. Според мен отношенията не са от най-блестящите, грубо казано са лоши. Макар че на пръв поглед, на повърхността, сме любезни едни към други. Но техните вестници, продължават да бълват измислици и неприязън към България, което не е добросъседско отношение. В крайна сметка надявам се нашите политици да успеят да се престрашат да поискат този договор за взаимно приятелство да бъде подписан.
– Не трябва ли такива срещи да се случват в столицата на България, а не тук в община Кюстендил?
Това са отношения между две държави, една от които е член на ЕС, а пък Македония поне на думи се стреми към ЕС и към НАТО, но доколкото разбирам тенденциите в самата държава, даже и самия министър-председател, е против това на този етап Македония да влиза в НАТО. Сега какви са техните съобържения не зная. Те искат да се изпълнят три условия. Да има македонска нация, второто е името на Македония, така както ние единствени сме ги признали с това име и даже наши учени, имат мъмрене, когато са в някакъв европейски форум, с гърци. Последното условие е езика. Аз съм юрист по образование, не съм нито езиковед, за първи път през живота си, няма на света да се признава народ и неговия език. Просто няма, тяхното искане е безумно.
– Какво е вашето обяснение защо ВМРО изгуби своя електорат и допусна той да отиде към други националистически партии?
Аз не мисля, че е така. Даже на парламентарните избори взехме повече гласове от СДС. Ние не си служихме с популизъм, не давахме никакви празни обещания. Електоратът ще види, че тези които получиха най-много гласове всъщност работиха против България. Чист национализъм блика само от ВМРО, това е моето виждане. Аз естествено съм пристрастна, тъй като съм трето поколение, което членува ВМРО. Баща ми е бил член на ЦК на ВМРО, макар и резервен, но това означава, че той е замествал Иван Михайлов, когато трябва.
– Не трябва ли ВМРО, което има 120 –годишна история да има по-сериозно присъствие не само в обществото, но и в българския парламент?
Много е трудно да се влезе в българския парламент. Механизмите са много сложни. Не разчитам кой знае колко и на новия избирателен кодекс. Не е нужно да се промени целия, а само да се пипнат, както се казва, няколко члена и нещата да тръгнат. Но ние винаги сме водили една толерантна предизборна кампания , да не кажа борба, за разлика от други националистически партии, които нямат представа какво е просветен национализъм и който милее за националните интереси.
– Каква е вашата връзка с Кюстендил?
Аз много пъти съм идвала в Кюстендил. Имам кюстендилски корени, въпреки че рода на моята баба, чието име нося, е от Крива Паланка. Веднага след Освобождението, те са дошли в България, прапрадядо ми е бил писар в съда. Още тогава е имало съд в Кюстендил. Тя е родена е тук, въпреки че нейният баща е бил четник на Дядо Ильо, за което има и документи, той е и от водачите при похода на Гурко към София. На 65 години е участник доброволец в Балканскат война, а преди това в Сръбско –българската война. Така че този град ми е много скъп, аз много го обичам.
