Източник: “Дойче веле”
„По български яз уже… Какво трябва да реча – яз не помня. Яз уже 40 години живея тука. Яз уже, у мене никого няма с кем яз може да хортувам. За това сега ми е много трудно да говоря на български“, казва 73-годишната Люба Янаки, потомка на български преселници в Грузия, живеещи там от средата на 19 в.
Български бежанци
Люба разказва историята на предците си – така както тя я разбира и познава: „Когато се водеше война между Турция и България, в Русия имаше една царица – Екатерина. Екатерина предложи (на българите – бел. ред.): „Мога да приема хората ви, християните-бежанци ще приема. И българските бежанци напуснали по Черно море. Екатерина ги приела, дали им специално земи. Създали българско селище – Благоево, в което живеели само българи. Моята баба и майка ми са се родили в Благоево, а бабата на баба ми е дошла от Бургас“, разказва тя.
Точна информация за преселването на българите има и Райна Белева – създателката и председателка на Съюза на българите в Грузия „Възраждане“: „Според архивите, които потърсих и получих, през 70-те години на 19 век тук пристигнали два кораба – около 300 човека със семействата си. Те даже били облечени в народните си носии – самите грузинци са описали това. Разположили се на брега на Черно море. Една част се заселила в Сухуми, а друга – в Аджария.“
„Неблагонадеждна нация“
За майка си Райна Белева казва, че коренът й е от Ботевград. Тя не знае кога точно са се изселили предците й, но знае със сигурност, че майка й се е родила през 20-те години в украинското село Райновка, което имало компактно българско население. Райна Белева не говори български.
Дълго време тя дори не подозирала за българския си произход. Майка й криела своята националност, заради страх от репресии. „През 40-те години я третирали като човек от „неблагонадеждна нация“ – тогава репресирали и немците, и българите – и, през 40-те години, тя била изпратена на Камчатка.“
Когато по-късно семейството на Райна Белева се мести в Грузия, тя научава истината за своя произход. „Изведнъж забелязах, че майка ми общува с един млад човек, който често ни идваше на гости. И тя ми каза, че му говори на български. Попитах я защо. „Ами ние, дете, сме българи по националност“, каза тя. Това беше вече през 60-те години. Аз тогава бях на 15“, спомня си Белева.
По това време Райна Белева не отдала особено значение на казаното от майка й. Темата за националността придобила значение за нея, както и за много други в Грузия, доста по-късно – през 90-те години, след разпадането на Съветския съюз. „Веднъж във вестника прочетох, че се създава общност на хората със славянска националност.
Да си българин е опасно
Бяха изброени поляци, украинци, руснаци и призоваваха славяните да се обадят. Аз отидох в тази организация, а те ми казаха, че българска диаспора няма. Тогава ми казаха, че ако съм българка и смятам, че в Грузия има и други българи, мога да създам българско дружество.“ Райна Белева основава дружество „Възраждане“ през 1997 г.
С помощта на български дипломати в Грузия, дружеството започва да организира редовни срещи, празненства и неделни курсове по български език. След последната смяна на българските дипломати в Тбилиси обаче помощта е спряла, споделя Люба Янаки:
„Сегашното българско посолство изобщо не допуска близо до себе си нашето дружество. Ние нищо не искаме. От нищо нямаме нужда и сами знаем, че България е в затруднено положение сега. Но поне някакво внимание от нашите хора… Много ще се радвам на нещо от родината на предците ми – картичка или нещо подобно. Това ще ме качи на седмото небе. Това на всеки би му било приятно, нали?“
Автор: Юлия Дамянова, Редактор: Бистра Узунова
