Текст от блога mamkamu.blog.bg
Покрай разгорилия се спор за бъдещето на Паметника на Съветската армия в предишната ми статия, не мога да се въздържа и да не споделя мнението си и за Паметника на американските летци, загинали в бомбардировките над български градове през Втората световна война. Някак бях предизвикан.
Неоспоримо е, че първите целенасочени бомбардировки над британски градове извършени от Луфтвафе са в отговор на една британска бомбардировка над Берлин извършена след проточилата се Битка за Британия. Тя пък идва като отговор на едни случайно изпуснати бомби от нацистите над Лондон. До този момент немските самолети не са бомбардирали британски граждански обекти. От тук натам бомбардировките над противникови градове се превръщат в нещо обикновено и моралните задръжки изцяло отпадат и от двете страни.
През декември 1941 г., притисната от нацистка Германия, България обявява война на САЩ и Великобритания. Очакванията на нашите управляващи са били за една символична война, в която нещастията изцяло ще ни подминат. И наистина, за известно време това е така. Когато, обаче започват масирани бомбардировки над български градове, всички, и управляващи, и народ са безкрайно учудени, сякаш са очаквали дъжд от рози, след като са обявили война на две велики сили. За беда самолетите на съюзниците не правят изключение за нашата територия и действат така, както в цяла Европа –тотално бомбардиране на военни, икономически и граждански обекти на териториите на техните врагове.
И понеже в България значими военни и икономически обекти е нямало, бомбите почват да падат директно върху по-големите ни градове, въпреки, че преди това сума ти време снизходително ни подминават, устремени към нефтените полета на Румъния. Хубавото за нас щеше да е вместо бомби, британците и американците да пускаха парашутисти, които да изпреварят Червената армия, но уви 🙂 Предложението на Чърчил за десант на Балканите, не е възприето от американските му съюзници и фронтът е открит по плажовете на Нормандия.
В ония бурни години историята още един път ни показа, че много често си прави гаргара с народите. Страната обявила война на две велики западни сили се размина с тяхната инвазия и вместо това получи азиатския комунизъм, на който никак не беше обявявала война…
Та откриването на паметник на хора бомбардирали мирното население на една държава на територията на същата тази държава е меко казано неуместно и е огромна грешка от страна на американската администрация, особено когато става дума за настоящ съюзник, какъвто сега е България със САЩ.
низително пък за всички нас е и участието в откриването на Националната гвардейска част на Република България и Гвардейският духов оркестър на Българската армия. Политиците няма да ги споменавам…
Всъщност ако трябва да сравняваме двата паметника… щяхме да пожелаем и Паметника на съветската армия да се намира нейде до Паметника на американските летци и да е тъй малък, като него. Тогава може би щяхме да ги преглътнем и двата накуп. Или пък да ги взривим… Знам ли 🙂
