автор: Пенчо Чанев
Във връзка с публикацията във в. „Труд” на 20.12.2012 година „Кмет се продава на ГЕРБ”, Ви предоставям отговор, който да публикувате. Написаното във вестника не отговаря на истината.
Повод за телефонен разговор с Вашия кореспондент Веселина Ангелова бяха приключилите ремонтно-възстановителни работи на два обекта, финансирани от Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. Същността на разговора бе реализираната икономия при изпълнението на обектите от страна на община Златарица и помощта, която ни оказа министърът на вътрешните работи на Република България г-н Цветан Цветанов. Това бе направено не защото трябва да стана член на ГЕРБ и не защото министърът е от ГЕРБ, а защото хората имаха нужда от помощ.
Министрите, кметовете сме политически фигури, но ние няма как да знаем кой точно ни избира, затова в нашата дейност работим за благото на жителите на Общината и на Република България. Член съм на ВМРО още преди тя да бъде политическа партия, не защото няма партия, в която да членувам, а защото за мен ВМРО не е партия, а организация, под чиито знамена са загивали наши сънародници за свободата и обединението на България. Никога не съм сменял политическата си принадлежност, защото е неморално, защото е предателство. Човек, сменил партията си ще смени и вярата и традициите си, и народа си.
Бих направил всичко за да помогна на жителите на малката община Златарица. Бих се отказал дори от мандата си, но не бих предал идеалите си.
Убеден съм, че не съм нужен на ГЕРБ като кмет. ГЕРБ не трябва да вземат в редиците си предатели, защото утре те ще предадат и тях. За два мандата и четири години управление на ГЕРБ, община Златарица има одобрени повече от 10 проекта, а отказан – само един. Това не са го постигали и гербаджийски кметове. Това е показател, че държавата работи, че правителството не се интересува кой чий кмет е, а че се върви напред.
България има нужда не от подобни публикации, а от такива, които показват доброто, които ни обединяват.
Дали кметът ще е от ГЕРБ или друга партия – решава не самия той или някой журналист, а българският народ.
Този текст е изпратен в редакцията на в. „Труд” с цел да бъде публикуван като опровержение.
