ВМРО.бг публикува писмо на Николай Йовев от социалната мрежа. Йовев е един от четиримата младежи, нарочени като извършители на бомбения акт пред офис на партията „Евророма“ в Сандански.
В началото на юли, рано сутринта момчетата са арестувани. Една от основните посочени причини за обвинението им е, че са националисти, членуващи в организации, което явно е достатъчно, за да бъдат „подходящи“ атентатори.
След задържането им заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, младежката организация на ВМРО във Велико Търново, както и десетки други организации, се обявиха в подкрепа на националистите. Всички те се обединиха зад твърдението, че да си националист не е престъпление.
Според адвокатите на момчетата има немалко нарушения по делото.
В края на август патриотични организации направиха и благотворителен футболен турнир в подкрепа на Йовев, Ангов, Ставрев и Георгиев . На мероприятието бяха събрани средства, с които да се помогне за заплащането на адвокатите.
Ето текста на писмото
Непрекъснато ме убеждават, че трябва да съм толерантен… Непрекъснато някой с мазна физиономия ми казва, че нарушавам нечии права и че ако не харесвам нещо, било проява на расизъм. Трябва да съм културен и по “европейски” възпитан, да давам непрекъснато шанс и да съм снизходителен, да си мълча и да се усмихвам. Доброволно да се интегрирам и омешвам с неща, за които никой не ме е питал, дали изобщо искам. Трябва да съм смирен, да давам всичко от мен колкото и когато поискат и във никакъв случай не трябва да съм агресивен. Защото трябва да съм толерантен.
1. Когато някой новодошъл комшия ми надува чалга до 4 сутринта, трябва да си трая и да се поклащам в ритъм, защото това е основата на добросъседството и признак на толерантност. Ако след второто предупреждение отида и му разбия муцуната, ще спя в пълна тишина, но вече не е толерантно.
2. Когато цял катун цигани се самонастанят в изоставена сграда на твоята улица, трябва да организирам мило тържество заедно със съкварталците и лично да ги прикача със жица към собствения си електромер, защото това е интеграция и съпричастност. Ако заедно със съкварталците ги изринем с шутове, кражбите и мръсотията ще изчезнат от нашата улица, но това е нарушение на човешки права, проява на расизъм и не е толерантност.
3. Когато гледам новини на турски по Българската национална телевизия, трябва да организирам подписка с предложение, повече предавания да са на турски, а субтитрите да са на български. Защото това е толерантност. Ако кажа, че това е пълна простотия и настоявам да се махне – това вече не е проява на толерантност.
4. Когато таксиджията ми включи помпа на апарата и ми дъни кючеци от колоните на макс, трябва да му кажа, че това ми е любимата певачица. Да отворя прозореца за да чуят всички и да му лепя десетолевки на челото на всеки километър от брояча. Защото това е приятелско и много толерантно. Ако му дръпна шнура на помпата и му спра радиото, ако му кажа че а-гъкне до края на маршрута, а-съм го удушил със шнура – това е просташко и много нетолерантно.
5. Когато разбера,че искат да строят ислямистки център край София, да се зарадвам неимоверно и да предложа като кореняк софиянец, да направят и храма “Александър Невски” на джамия. Ако се противопоставя – това ама хич не е по европейски толерантно.
6. Когато се правят гей-паради, да сложа чорапогащника и сутиена на жена ми, да се включа и да дам пример на подрастващите за разбиране и подражание. Ако съм против цялата тая показна педерастия – това е морална закостенелост, селяния и пълна нетолерантност.
7. Когато ходя в Южна България и разбера, че ако не знам турски няма да мога и дъвка да си купя, веднага да си взема речник. Това е благодарение на голямата ни толерантност. Ако се заинтересувам, защо там няма нито една построена църква а е гъмжило от джамии, защо говорят че българските възрожденци и войводи са престъпници и сменят имена на улици, това ще е национализъм, възродителен процес и нетолерантност.
8. Когато виждам как всяка зелена площ се превръща в поредния панелен блок, да изпадам в див възторг и да се включа в изкореняването на дървета, пързалки, катерушки и саморасляци. Ако се опитам да се противопоставя, това е градска парвенющина от селски тип.
9. Когато разбера, че плащам луди сметки и пари за некачествени услуги, трябва да мълча. Защото управляващите и те са хора и имат нужда от скъпи коли, яхти и къщи в чужбина. За тяхната задоволеност и добро управление, е редно да си плащам без да питам. Ако някой от тях се е поувлякъл в краденето, да простя и да дам нов мандат, защото това е признак на човещина и толерантност. Ако искам да ги вкарат в затвора, това е неблагодарност.
Ако вместо да подминавам, спретна тексаското клане на мургавите наркодилъри пред входа на съседното училище. Ако спра да вярвам на институции и политици. Ако спра да пускам есемеси и да давам пари за мними благотворителности. Ако вместо да си замълча, тегля една цветиста псувня на всеки който я заслужава. Ако проумея горчивата истина, че когато си добър-всички те мислят за будала, а когато си лош – те гледат в очите. Ако започна да казвам по често “Не ми харесва” от колкото “Не ме засяга”. Ако стана агресивен срещу всичко уродливо което ме заобикаля. Ако си отстоявам правата и територията и не чакам някой друг да го направи. Ако вместо мълчаливото възпитание и статична любезност вляза в открита война с цялата тази простотия която ни удави – ще ме обвинят, че съм нетолерантен.
10. Уморих се да съм толерантен..
10 октомври 2012
