Автор: Цветан Александров, член на младежката организация на ВМРО в София
Последният провел се национален протест показа един потулван от властта също много сериозен проблем на България – Българските държавни железници. В няколко града на страната бяха блокирани жп коловози на централните им гари, като израз на недоволство от страна на българите, че правителството на ГЕРБ, в лицето на транспортния министър Ивайло Московски, започна през 2012 г. приватизация на българската железница. По този повод в същия ден министърът в оставка Московски обяви, че БДЖ е с натрупани задължения от порядъка на 800 млн. лв и продажбата им е единственият изход от ситуацията, освен ако не искаме ние данъкоплатците да изплатим тези задължения. Дали нещо бе направено последните години за оздравяване, та последната стъпка „се налага“ да е тази? Като студент във ВТУ „Тодор Каблешков“ предното лято имах честта да стажувам в БДЖ за придобиване на квалификация за началник влак. Какво видях отвътре в системата. Подвижен състав, който почти не се поддържа… малкото ремонти, които се извършват са колкото да има някакво обезпечаване на влаковото движение с машини. При едно от пътуванията ни с „новите“ мотриси забелязвам, че мониторът даващ информация в кабината на машиниста не работи. По време на разговора с него вмъквам въпросите „Няма ли да се смени?“ и „Ако трябва да видите нещо как ще стане?“, на които той ми отговаря, че както винаги му казали, че нямало пари и поради тази причина няма да се сменя. А, ако трябва да види някаква информация, която излиза на монитора, началниците са го инструктирали да отиде в другия край на мотрисния влак и в монитора на кабината му да гледа нужните показанията, които би трябвало да види на момента.
Продължаваме пътуването посока Перник по 5-та линия, минаваща през Горна баня. Минавайки покрай квартал „Факултета“, влакът се движи с 25 км/ч по разчет, защото релсовия път не е пипан вече 25 години и е в лошо състояние, а незаконните цигански коптори са построени толкова близко до линията, че едва не опират минаващите влакове. Боклукът от гетото е застлал междурелсието, а от неговата страна е на ниво глава релса. Случва се да полети и някой камък и най-малкото, което може да се случи е да бъде счупено стъкло, да не говорим за раняване на някой пътник. Впрочем това се случва навсякъде, където има жп линия покрай или в населено място, превърнало се в незаконно циганско гето. В кв. „Христо Ботев“, в София например полиция охранява всеки влак, който минава по линията.
Друго пътуване София-Пловдив-София – на връщане(на гара Пловдив) чакаме да дойде влакът от Враца, тъй като няма локомотив, който да обслужи нашия влак!? Локомотивът го няма, защото влакът пътува с обичайното за последните години за родната железница закъснение и съответно този, който трябва да тръгне също позакъснява. Пристига композицията от Враца, локомотивът се маневрира да закачи другата за София и тръгваме. След гара Стамболийски локомотивът се поврежда, машинистите се вайкат как предния ден е излязъл от ремонт!? Успяват да отстранят повредата в междугарието и след около 20-на минути тръгва. При навлизане в гара Веринско се поврежда отново, този път значително по-близо до София, но проблемът се оказва по-голям – в първия вагон, в който се намираме с влаковата бригада, се усеща миризма на бакелит (както при изгорял контакт у дома). На локомотивната бригада е казано, че изпращат друга машина, която да отвози влакът. Машинистите през това време успяват да намерят и отстранят повредата и след около час, влакът потегля. Ура! Тези хора направиха това, което не им влиза в работата и се изцапаха до лактите, само и само да може пътниците възможно по-бързо да стигнат до там, за където са тръгнали. С приближаването към столицата в междугарията проблемът се повтаря и потретва и токоприемникът пак пада, но в движение. Пак го поправят и закъснението е малко.
Влакът пристига на гара София със закъснение 75 минути, пътниците естествено са недоволни, много закъснели (влакът пристигна след 21:00 ч.), влаковата бригада и машинистите изнервени и напрегнати от злополучното пътуване. Убеждават ни, че уж нямало кой да пътува с БДЖ и как все по-малко имат работа, но не достигат локомотиви, вагони (бракуват се и нарязват поголовно през годините)или персонал (последните позорно съкратени през 2011-12 г., защото трябвало), много лоши условия на труд, много отговорности, за несравнимо ниско заплащане и др. Ревизор вагони за натоварената от работа гара Пловдив е забележете – само 1 човек на смяна!? И естествено се разкъсва да си върши работата, което поражда големи рискове да има инциденти следствие недоглеждане и невъзможност за качествено свършване на работата. Така е и в други отдели в БДЖ. Обърнали ли сте внимание, че няма мотрисен влак от „новите“ с поне 2 счупени стъкла? Така си пътуват с години, а пари за смяната им все няма.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
