96 години след гибелта на легендарния полковник Борис Дрангов отново се прекланяме пред паметта му. Гордост и благодарност за самоотвержената му борба за свободата на българския народ са чувствата, които пазят спомена за него.
Роден преди 140 години в Скопие, прочутият водач загива в боевете при завоя на река Черна в майските дни на 1917 г.
Водейки в атаката своите войници, при кота 1050, с командата „За Майка България, след мен, юнаци”, Дрангов оставя безсмъртно име в историята на българите.
Подвизите му стават част от фолклора. В Илинденско-Преображенското въстание, боевете при Селиолу, Люлебургас, Чаталджа, Криволак, Богданци и Вардар.
Неговата внучка Райна Дрангова, която е сред основните фигури във възстановяването на ВМРО през 1990 г., споделя, че дядо ù е обичал безумно България, напълно сливайки това понятие с Македония.
Поклон пред делото му!
Борис Дрангов е възпитаник на българското педагогическо училище в Скопие, продължава образованието си във военното училище в София и генералщабната военна академия в Санкт Петербург.
Участва с чета в Илинденско-Преображенското въстание. Става герой в двете балкански войни, в които се окичва с орден „За храброст”.
По време на Първата световна война командва 5-и Македонски полк и успява да подготви личния състав на полка, който е рекрутиран от македонски българи. Оглавява и Школата за запасни подпоручици в Скопие.
За известно време е началник-щаб на Първа пехотна дивизия по бойните полета в Добруджа.
Посмъртно е произведен в чин полковник.
Със съпругата си Райна имат пет деца. Сред тях е известният деец на ВМРО Кирил Дрангов.
Той е баща на една от основните фигури във възстановената в най-новата история на ВМРО – Райна Дрангова.
Всяка година признателни българи се събират на гроба на полк. Дрангов в Скопие, за да си спомнят саможертвата и безподобния личен пример, с който героят остана запомнен от поколенията.
