Начало Блог Поклон пред едно мъжко момиче

Поклон пред едно мъжко момиче

Никоя друга, легална или нелегална, македонска акция след Първата световна война не е привличала в такъв размер вниманието на чуждестранната преса и изнесла името на Македония пред широкото обществено мнение, както наказанието на Тодор Паница във виенския Бургтеатър.

Тези думи изрича водачът на ВМРО Иван Михайлов по повод атентата, извършен от 25-годишната тогава Менча Кърничева.

49 години след смъртта на тази борбена жена, нейната смелост е вдъхновение за всеки българин, милеещ за обединението на нашия разпокъсан народ.

Прекланяме се пред паметта и подвига на Менча Кърничева, доказала, че в името на родината всяка саможертва е свята.

Повече за революционерката може да прочетете тук:

Менча Кърничева (16 март 1900 г. – 10 септември 1964 г.), деец на Вътрешната македонска революционна организация, съпруга на Иван Михайлов.

Мелпомена Димитрова Кърничева, известна още като Менча Кърничиу или Кармен е родена в Крушево в българеещо се арумънско семейство, бащата на баба ѝ е българин, бил е български свещеник в Крушево, убит е от турците. Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд (днес Димитровград, Сърбия). Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденското въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония.

Преориентира се към дясното крило във ВМРО след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.

На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.

Ето как тя си припомня събитието:

„Бях много спокойна като всеки човек, който е взел едно безвъзвратно решение.

Тази вечер, на 8 май, в Бургтеатър се даваше „Пер Гинт“ от Ибсен. След първите изстрели, дадени срещу Паница, жена му хвана ръката ми. Аз я издърпах и тогава съм ранила нея в устата…

Гърмежите в ложата се сляха с тия на сцената, където се възпроизвеждаше корабокрушение или буря. Никой измежду публиката не разбра нищо. Аз спокойно напуснах ложата и слезнах долу на улицата, за да търся полицай, комуто да се предам…“

По този повод Иван Михайлов пише:

„Никоя друга, легална или нелегална, македонска акция след Първата световна война не е привличала в такъв размер вниманието на чуждестранната преса и изнесла името на Македония пред широкото обществено мнение, както наказанието на Тодор Паница във виенския Бургтеатър.“

Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.

Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с Владо Черноземски и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.

На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.

Последни Новини

Красимир Каракачанов: В момента двете лица на ЕС са Виктор Орбан и Урсула фон дер Лайен

За съжаление в последните 20 години се отнема суверенитет на държавите членове на Европейския съюз за сметка на повечето права за Еврокомисията....

Красимир Богданов: Държавата води убийствена политика спрямо малките населени места

Държавата води убийствена политика спрямо малките населени места. Непрекъснато се говори за демографска политика, а се прави всичко възможно да се прогони...

В Шумен ВМРО регистрира листата си за народни представители

Водач на листата на ВМРО – БНД за изборите на 9 юни 2024 г. в 30 многомандатен район – Шумен ще бъде...

ВМРО почете жертвите на наводнението във Враца

1 май е ден за почит към стотиците невинни жертви от Враца и Згориград, загинали в наводнението през 1966 г.

ВМРО регистрира кандидатите си за парламента от област Пазарджик

Юлиан Ангелов води листата на войводите Днес в Районната избирателна комисия – Пазарджик ПП „ВМРО – Българско национално движение“...

Контрера: Посрещаме 1 май без трудещи се, с отрицателен прираст и изчезваща България

В Деня на труда се оказахме с неработеща икономика и застаряващо население Тези тъжни и доста притеснителни изводи прави...

Ангел Джамбазки: В следващия ЕП трябва да има хора, които да се борят за защита на българския национален интерес

За нас от ВМРО е важно в следващия Европейски парламент от страната ни да попаднат хора, които да се борят за защита...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir