Всяка година през месец май, край празника на словото и духовността ни, започва протоколното говорене за българския език. Много малко от дежурните приказки около 24 май обаче действително си струват повтарянето и предъвкването. Защото нехайството спрямо езиковата среда у нас достигна чудовищни размери, а истински действия така и никой не предприема.
Само ВМРО – Българско национално движение от години предлага закон за защита на българския език. Още през 2004 г. пък подехме начинанието „Бъди грамотен”. С него се опитахме да повишим съзнанието за важността на езиковата култура – във времена на тревожни данни за неграмотност. През 2009 г. ВМРО-БНД започна и дело във Върховния административен съд в опит да бъде отменено издаването на личните документи, които съдържат прекалено много и ненужни надписи на английски език.
Последното беше част от нашите опити да преодолеем националната комплексарщина, която ни кара да свикваме, че надписите у нас задължително трябва да се повтарят и на английски, сякаш имаме втори служебен език.
От години у нас си самовтълпяваме, че подобна двуезичност е нужна. И даже повече – навикваме с това, че към българския език можем да си служим как да е, важни са чуждите.
Да, немарливостта спрямо българския език или откровеното му пренебрегване наистина могат да намерят и ред банални обяснения и оправдания. Но при всички случаи, неспособността да говориш и пишеш на собствения си език би следвало да буди единствено срам. Уви, езиковата култура отдавна не е търсен критерий за каквото и да било.
А в това време не спира безконтролното и масово навлизане на чуждици в активния речник. Създава се впечатлението, че българският език е беден или безсилен да пресъздаде действителността около нас.
Но ако традиционните терминологични заемки не будят толкова тревога, то лавинообразното нахлуване на английския речник у нас наистина се превръща в мода с опасни размери – особено сред младите хора. Наблюдава се своеобразно езиково позьорство – един нов синдром на криворазбраната цивилизация.
Вярно е, че двуезичните обозначения са нещо обичайно за страни като нашата, но напоследък ясно се очертава тенденцията на постепенно отпадане на кирилицата, и то на най-представителните места и при най-важните събития. Сякаш родният ни език буди срам или пък е недостоен за пред чужди очи. Очертава се народопсихологичен недъг – небългарските означения у нас са белег на изисканост и високо социално положение.
Из големите градове в България, въпреки приетите общински наредби, все по-трудно се откриват фирмени надписи и реклами, изписани на български език и с българската азбука. Самите търговски наименования у нас в огромна част от случаите са с чужд произход, а голяма част от запазените марки дори са регистрирани в латинизиран вариант.
Оказва се, че дотолкова сме навикнали с представата за незаобиколимост на латиницата, че вече не й обръщаме внимание, дори когато я срещнем върху каквито и да било стоки за ежедневно потребление.
Абсурдът стигна дотам, че изпращането на съобщения на кирилица през мобилни телефони е на практика двойно по-скъпо! И ако това не е дискриминация! Но какво ли друго може да се очаква, след като дори българските деца вече все по-рядко получават традиционните имена на българите!
Някой ще каже: пазарът налага всичко това. И ще сгреши. Просто защото нелепо е да се очаква, например, че продажби могат да скочат, ако българският потребител бъде принуден да срича чужди букви. Когато искаш от потребителя да си купи каквото и да било, винаги ще ти е по-изгодно и доходоносно да ползваш неговия език. Просто и пазарно.
Да срещаш разбираема информация на родния си език не е прищявка. Естествено човешко право е. Но, за жалост, това се забравя и всяко отваряне на темата се тълкува като непрестижно. И малцина виждат, че употребата на чужди букви, думи, е наистина прекомерно.
Ние от ВМРО обаче няма да се уморим да напомняме, че ползването на родния език не е романтика, нито отживелица. Това е въпрос, в който национална гордост и ежедневна практичност не си противоречат. Ползването на родния език е напълно съвместимо с иначе неумолимите принципи на пазара, на практичността, на ежедневието. Но някой явно трябва да има поне малко останало самоуважение.
Национален младежки комитет на ВМРО
Статията е публикувана в майския брой на изданието на ВМРО „България”
