Текст от рубриката „Турция разбулена”
Дарън Батлър, Ройтерс
Правителството на Турция сложи край на времето, когато цивилните лидери одобряваха безкритично промените в ръководството на армията, отхвърляйки издигнатата на заседанието на Висшия военен съвет на Турция кандидатура за следващ началник на генералния щаб.
Премиерът Реджеп Тайип Ердоган не можа да се пребори генерал Ъшък Кошанер да стане началник на военните, но не одобри и кандидатурата за ръководител на армията на генерал Хасан Ъгсъз, началникът на престижната Първа армия. Миналата седмица, докато траеше заседанието, Ъгсъз бе повикан в прокуратурата да свидетелства в разследване за Интернет кампания, целяща да дискредитира управляващата Партия на справедливостта и развитието, както и ислямски групи.
След няколко напрегнати дни Висшият военен съвет, орган доминиран от генерали и адмирали, но ръководен от премиера, промени своите кандидатури. Ъгсъз отпадна като вариант без да са повдигнати обвинения към него, а Ердоган остана доволен. Отстояването на позицията от страна на гражданския надзор в държава, която е преживяла три преврата в периода 1960 г. – 1980 г. и е видяла как под военен натиск правителство, ръководено предимно от ислямисти, се оттегля през 1997 г., на пръв поглед предвещава добро за турските демократични ценности.
“Турските политически власти направиха важна стъпка в осигуряването на това армията постепенно да се върне към своите казарми и да упражнява основната си задача в защита на нацията”, каза Лейл Кемал, журналист във вестник “Заман”. Някои анализатори обаче си зададоха въпроса дали Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която се основава на политическия ислям, въпреки че избягва ислямския етикет, е била мотивирана от демократически стремежи или от консолидирането на силата си.
ПСР, спечелила изборите с гласовете на консервативната развиваща се средна класа, е на власт от осем години и ще се стреми към трети мандат на предстоящите избори през юли следващата година. Докато партиите в опозиция бяха доста неефективни, ПСР води дълга битка със стария просветски елит, особено с генералите, съдиите и представителите на академичния свят, чието влияние в мюсюлманската нация от 73 милиона души намаля през последното десетилетие. Армията се възприемаше като пазител на секуларизма в мюсюлманска Турция, но реализираните реформи – част от приближаването към ЕС, ограничиха властта й.
Така ПСР, използвайки демокрацията и съдилищата, започна да поставя генерали като Ъгсъз на място. “Проблемът с този тип юридически намеси е, че те оставят впечатлението, че за ПСР не са важни реформите, а отмъщението”, каза базираният в Истанбул анализатор по сигурността Гарет Дженкинс. “Това, което наблюдаваме в момента за първи път през последните 30 години, е правителството да възпрепятства хора, които не харесва”, посочва той. “Следващият етап би бил да започнат да назначават хора, които харесват, а това вече е много опасно”.
Ситуацията поражда някои паралели с начина, по който ПСР отне част от влиянието на висшата съдебна система, която, както армията, представляваше бастион за старата гвардия на секуларизма. Позовавйки се на необходимостта от по-голяма демократизация, Ердоган се обяви за реформи в конституцията, с които да се промени начина, по който се избират съдиите, както и да се направи така, че армията да носи отговорност пред гражданските съдилища.
Тъй като не успя да реализира въпросните промени чрез парламента, правителството свика национален референдум за пакета от промени, който съдържа и безспорни точки като защитата на правата на децата. В случай че правителството спечели вота на 12 септември, който случайно съвпада с 30-годишнината от преврата през 1980 г., избраният от парламента турски президент ще спечели повече влияние по отношение на състава на Конституционния съд.
Критиците казват, че това ще подкопае независимостта на съдебната система, въпреки че това е спорно, тъй като предложените изменения не предоставят на изпълнителната или законодателната власт повече влияние отколкото повечето системи в европейските държави. Анализаторите обаче казват, че демокрацията в Турция е много поляризирана. Критиците все още подозират, че дългосрочната цел на ПСР е да удари по секуларизма в Турция, а противоречията със съдиите и генералите не са нещо ново за партията откакто е на власт през 2002 г.
През 2007 г. Конституционният съд за малко да забрани съществуването на партията след като я обяви за виновна за това, че е център на ислямистка дейност. Преди седем години на семинар, на който са разигравани въображаеми сценарии при война, е бил дискутиран план за дестабилизация на правителството, известен под името операция “Чук”. Според прокуратурата това всъщност е бил заговор за преврат.
Миналия месец бяха издадени заповеди за арестуването на 102 пенсионирани и служещи офицери, включително бивш командир на Първа армия, въпреки че същите заповеди миналата седмица бяха отменени. Съдебният процес по случая се очаква да започне през декември. Предвид нивото на напрежение в армията и нанесените вреди на духа на военните, които се борят срещу зачестилите нападения на кюрдските сепаратистки бунтовници на югоизток, Ердоган се възползва от случая по време на Висшия военен съвет миналата седмица.
“Рискът за правителството тук е, че то успя да настрои враждебно ядрото на армията и да отчужди военните още повече”, каза анализаторът Волфанго Пиколи от консултанската агенция Евразия. Кемал казва, че са необходими повече реформи, за да се постави под пълен контрол армията. Законопроект, който чака в парламента, би осигурил възможност на Сметната палата да контролира разходите на армията. Друга област, в която са възможни реформи, е военният учебен план, който се базира на идеологията на светската система, създадена от руините на Османската империя от основателя на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк. Това обаче изисква време и постигане на консенсус.
По БТА
Пълен текст:
http://e-vestnik.bg/9746/pravitelstvoto-na-turtsiya-sreshtu-svetskite-opori-na-darzhavata/
Всички текстове от рубриката „Турция разбулена”
