Източник: Фрогнюз.бг
Интервю на Ана Кочева
Архитектурното решение за „античен“ вид на центъра на Скопие трябва да бъде подложено на сериозен психически анализ, казва за Frognews.bg председателят на Студентското дружество „Вардаръ” Круме Андреев.
– Би ли се представил на читателите ни сам; какъв си, откъде, с какво се занимаваш?
– Круме Андреев, роден съм през 1991 година в град Велес, Република Македония. Трети курс студент в Технически Университет в София, специалност Авиационна техника и технологии. Председател съм на студентско дружество „Вардаръ”.
– Защо и как се възроди идеята за студентското дружество Вардаръ?
– Идеята се възроди преди около година, когато случайно се запознах с историята на дружеството. Това ме изненада приятно и ме вдъхнови. Разбрах какви видни личности от нашето минало – революционери, общественици, учени – са били негови основатели и членове. Тогава бях чул, че дружеството все още съществува. Осъществих контакт с негови представители, но се оказа, че от определено време то не функционира, защото те всички бяха завършили. Тогава споделих тази идея с мои приятели. Някои от тях даже и не бяха чували за „Вардаръ“, но след като видяха за какво става дума, се заинтригуваха даже повече и от мен.
– Кой и как го възстанови; всъщност – налага ли се това?
– След като споделих идеята си с мои приятели и колеги, решихме, че би било хубаво да продължим тази традиция, която е била започната от нашите предци още преди около 70 години. Първоначално бяхме няколко човека, но след време срещнахме още съмишленици. Най-много съм изненадан от това, че много наши колеги и приятели тук от България, след като се запознаха със същността на „Вардаръ”, се включиха в дейността му с огромно желание и ентусиазъм. Даже и българи от Западните покрайнини, какъвто е и председателят на структурата ни в Плевен, стана член. „Вардаръ” е една хубава идея. Както всички млади хора, и ние обичаме дискотеките и заведенията, но пък не виждам нищо лошо част от свободното ни време да бъде уплътнявано с това. Издаваме и вестниче „Вардаръ”, по- скоро това е някакъв тип бюлетин, в който пишем на исторически теми: за българите в Македония, за отношенията между България и Македония, както и наши виждания по различни въпроси. Преди дни излезе от печат третият брой на „Вардар”. Опитваме се да помагаме на наши колеги, особено на първокурсниците, защото знаете как е – един човек дошъл от Велес, Босилеград, та дори и от Русе, му е малко трудно в началото. Така че от една страна се опитваме да работим за кауза, но пък от друга страна сме си доста полезни помежду си. Но това едва ли е най-важното. За мен е важно това, че много хора от всички предели на България имат желание да разберат истината за Македония.
– Ако повечето членове на това дружество са с българско самосъзнание, както се твърди, защо не членуват в други студентски дружества, вместо да се обособяват?
– Не бих казал, че се обособяваме в нещо отделно. Просто на едно място се събираме съмишленици. Имайки предвид специфичната дейност на дружеството, няма как всеки един студент да се интересува от такава тематика. Редица от хората от нашето обкръжение са членове и на други студентски и неправителствени организации. Можем да се похвалим, че някои от нашите членове са членове на студентските съвети на различни университети. Заместник-председателят на структурата ни в Плевен – Никола Колев – е член на студентския съвет на Медицинския университет в Плевен. Имаме членове, които са в студентските съвети на МУ-Пловдив и на СУ.
– Имаш ли проблеми в Македония заради активностите си в България?
– Проблемите са ежедневие. Като всеки един човек и аз се сблъсквам с най-различни проблеми. Преди да започна да се занимавам с това, което правя в момента, бях наясно каква е обстановката в Македония и знаех какво е отношението на властите към различномислещите. Мислих много по този въпрос и стигнах до кръстопът. Трябваше да реша дали да вървя по пътя на истината или да си остана на пътя на мълчанието. В крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние не говорим за тях и не се опитваме да ги решим, едва ли някой друг ще го направи. За това реших да променя посоката и да започна да правя, каквото трябва, а то да става каквото ще!
– Опиши ни твоите връстници в Македония; имат ли младите проблеми със своята идентичност?
– Младите хора са пълни с идеи, но системата ги ограничава в това отношение. Македония е „демократична” държава и всеки може да се определи както си иска – така биха казали властимащите в Македония. Според мен това не е така. Преди няколко месеца се проведе преброяване на населението, но не знам по какви причини то се провали. Може би когато намерим отговора на въпроса защо се провали преброяването, тогава ще си отговорим и дали младите имат проблем с идентичността. Мисля, че една голяма част от тях имат проблем със своята идентичност, но доста често срещам и такива, които нямат подобни проблеми.
– Вярват ли в митологията, която се създава около тази идентичност?
– За съжаление – да, има такива, които вярват в тази митология и те не са малко. Ежедневно по медиите се говори за „античните корени” на хората, които живеят в Македония. Тази жестока пропаганда няма как да не се отрази. И това е големият проблем на част от населението там. Колкото и да са ограничени в това отношение, младите хора все пак намират информация, най-често в интернет пространството. Точно поради това една част от тях са скептично настроени или въобще не вярват на тази митология.
– Харесват ли ти архитектурните промени в Скопие?
– Може да се похвалим с това, че вече си имаме „Дисни ленд” на Балканите. За разлика от САЩ и Франция, нашият е с историческа тематика. Това ново направление в архитектурата и изкуството представлява един голям цирк, разположен в центъра на Скопие. На едно място се срещат Александър Велики, Юстиниан, Гоце Делчев, Цар Самуил и ред други. Мисля, че те със сигурност са „навлезли” в центъра на града през римската триумфална арка. Според мен това архитектурно решение трябва да бъде подложено на сериозен психически анализ. Вече знаем, че и световно известните медии като „Си Ен Ен” проявиха интерес и показаха на света новия „уникален“ изглед на Скопие.
– Какво ще правиш след завършване?
– Още е рано, не съм решил. Но бих искал да остана в България.
– Как си представяш най-адекватната политика на България спрямо Македония?
– България винаги е подкрепяла Македония във всяко едно отношение. Според мен управляващите трябва малко повече да се замислят по този въпрос, защото в Македония – като дойде ред за подкрепа – само тогава медиите и политиците говорят хубави неща за България. Не мисля, че България трябва да подкрепя Македония безусловно по пътя за ЕС и НАТО. Почти половината от населението на Македония няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите. Ако Македония иска нашата подкрепа, ще я получи, но само ако се държи към българите, които живеят там, по определен начин. Така българите в Македония ще разберат, че България не е срещу тях. Това го казвам, защото много българи в Македония мислят, че България пак се опитва да ги изостави, което не е така.
19 декември 2011
