Кап. Огнян Радев разпространи до медиите отворено писмо, в което опровергава информация на Външно министерство на Р България относно случая с кап. Светлозар Собаджиев, който е затворен в панамски затвор от март 2011 г. по неясно обвинение. Кап. Радев е близък приятел и колега на кап. Собаджиев.
ВМРО.бг припомня, че на 11 май 2011 г. зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов и Организацията ни във Варна алармираха за ситуацията на пресконференция заедно с дъщерята на капитана Лора Собаджиева. Два дни по-късно, на 13 май 2011 г. заместник-министърът на външните работи Димитър Цанчев заяви на среща с Костадин Костадинов и дъщерята на кап. Собаджиев, че държавата поема ангажимент да съдейства и да се опита да осигури необходимата правна помощ по случая.
От пълния текст на отвореното писмо на кап. Огнян Радев може да научите доколкото българската държава е „поела“ и е спазила ангажимента си за защита на един български гражданин в немилост. Всяко сравнение с неадекватните действия на държавата при случая с медицинските сестри в Либия е… за съжаление, повече от логично.
Отворено писмо
На капитан Огнян Симеонов Радев с опровержение на изявлението на Министерство на външните работи на Р. България и изказването на г-жа Клаудия Лисичкова де Мичев –почетен консул на Р България в Панама, поместени в „Дневник“ и цитирани в предаването на Милен Цветков по Нова ТВ непосредствено след Skype записа на кап. Собаджиев от 06 април 2012 г.
Широката общественост знае популярното схващане, че всеки случай си има две страни: „Тя каза / Той каза“. Аз обаче искам да внеса една малка, но много важна поправка, а именно, че всеки случай си има ТРИ страни: Тя каза/ Той каза и ИСТИНАТА.
Ето я горчивата истина – неподправена, неизкривена, непреиначена – точно документирана по година, месец, дата, час и минута, както се води навигационен дневник от един капитан далечно плаване с 30-годишен опит.
Мисля, че е излишно да ви казвам, че разполагам с всички имейли /sms съобщения от ден първи до днес от печалната година, която изстрада моят съвипускник и приятел кап. Светлозар Любомиров Собаджиев.
„От Министерство на външните работи обясниха за „Дневник“, че министерството, българското посолство в Мексико и почетният консул в Панама следят случая и предприемат съответните мерки в рамките на допустимото и възможното.” (Нека МВнР да посочи: кой точно следи случая, през изтеклата 1 година кога точно е имало брифинг за случая, кога този или тези фантом зам.-министри са контактували с кап. Собаджиев и какво точно те знаят за случая. За това как почетният консул следи случая, ще пиша по-надолу.)
„Въпреки няколкото напомнителни ноти до панамските власти (искам МВнР да посочи датите на нотите) до сега не е получена официална информация, освен кратките ноти от панамското посолство в Мексико, че българският гражданин е разследван за международен наркотрафик. От началото случаят се наблюдава и се оказва съдействие от страна на посолството ни в Мексико и почетния консул на България в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев, казаха от външно.” (Разполагам с информация че г-жа Лисичкова преди 8 месеца (!) е уведомила кап. Собаджиев, че посолството в Мексико се затваря, а то е единственото в района, и той не може да разчита на тяхната помощ.)
„Още в началото на случая е установен контакт със семейството на капитана, като дъщеря му Лора Собаджиева е приета от заместник-министър на външните работи през май 2011 г. Своевременно е била предоставяна подробна информация на запитванията по случая от Моряшки професионален съюз, ВМРО-Варна, и от негови приятели.” (На въпросното приемане от зам.-министъра той е шокирал и разплакал Лора, като е заявил: “Какво, като баща ти е българин – България не е длъжна да го защитава само за това, че е българин. Българите също може да бъдат престъпници”.)
„Съгласно панамското право* (вижте забележката по-долу) кап. Собаджиев е следствен (това не е вярно той няма предявени никакви обвинения и не е викан на разпит нито веднъж за 1 година) и всеки опит за въздействие до определяне на решение на съда би се възприел като намеса в работата на независимите следствие и съд (!), заявиха още от министерството.”
Забележка: Настоявам отговорният служител от МВнР, съставил горното изявление, да ни посочи точно на коя точка, алинея и параграф от панамското право той се позовава, защото аз, трима адвокати от Ню Йорк и четирима адвокати от Панама не намерихме такава точка, тъй като тя не съществува. Искам служителя на МВнР да ни обясни къде точно в панамското право се споменава процедурата по арест на капитан (гражданин на друга държава) на кораб, плаващ под флага на друга държава – холански флаг, т.е. това е арест на холандска територия. Също за нас биха представлявали интерес номерът и датата на уведомлението на панамската полиция до холандското посолство, че предстои арест на холандска територия.
Тъй като въпросният служител на МВнР не знае дори цвета на томовете на панамското право, но го цитира, бих му препоръчал да прочете поне КТМ (Кодекса на търговското мореплаване на Р България), който е на български и където пише, че: КАПИТАНЪТ НА КОРАБА НЕ Е ЕКИПАЖ. ТОЙ Е ПРЕДСТАВИТЕЛ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ И ДОВЕРЕНО ЛИЦЕ НА ДЪРЖАВАТА. Въпросният служител да ни обясни процедурата как точно се арестува ДОВЕРЕНО ЛИЦЕ НА ДЪРЖАВАТА в 02:30 сутринта.
„По думите на консул Лисичкова, която е провела няколко срещи с капитана, условията в затвора не са леки, но са еднакви за всички в него. Според нея по-нататъшно развитие на делото му би могло да има само ако той наеме нов адвокат или приеме служебен защитник, предложен от панамските власти.”
На 9.04.2012 г. в един български вестник излиза интервю с кап. Собаджиев и на въпрос дали има друг такъв случай – човек без обвинение да е захвърлен от държавата си – капитанът от „Ла Хоя” отговаря: „Тук 80% са колумбийци и дефакто се интересуват само от тях. От колумбийското посолство ги посещават поне два пъти на месец, а и те викат и за най-малкото недоразумение човек от посолството. От испанското, мексиканското, холандското, хондураското, гватемалското, френското посолство посещават веднъж месечно затвора, а от посолството на САЩ – ежеседмично, и носят на поданиците си неща от първа необходимост и пари, отпуснати от правителствата им. Единствените, от които никoй не се интересува, съм аз (единственият от България и единственият, който не е хванат индивидуално да пренася наркотици) и тези от Ямайка.”
И проследявайки историята от гледна точка на трите страни – Тя каза, Той каза и Истината – сега да видим и как почетният консул на Р България следи случая и се грижи за единствения българин в затвора Ла Хоя.
Ще цитирам първите думи на от имейл на г-жа Лисичкова от 5 април т.г. до кап. Собаджиев, в който прави опит да му внуши „фактите”, излъчени по-горе от Външно министерство, но нека обърнем внимание на грижата, изразена още със заглавието на писмото й:
From: Mitcheva
To: Sobadjiev
Subject: Kak ste?
Sent: Apr 5, 2012 21:32
Zdraveite g-n Sobadjiev,
Nadyavam se, che ste dobre.(????????)
Г-жо Клаудия Лисичкова де Мичев, кап. Собаджиев не е в известния курорт Ла Хоя, намиращ се в Сан Диего, Калифорния, където една стая на вечер струва 4500 долара. Той е в ЗАТВОРА Ла Хоя, Панама Сити, намиращ се на 48 мин. от вашата резиденция, така че той не е добре!
На фона на това, че от испанското, мексиканското, холандското, хондураското, гватемалското, френското посолство посещават веднъж месечно затвора, а от посолството на САЩ ежемесечно, и носят на поданиците си неща от първа необходимост и пари, отпуснати от правителствата им, за една година консулът на Р България в Панама е посетила кап. Собаджиев – затаете дъх – точно 2 пъти:
Първия път – на 31 март 2011 г., когато кап. Собаджиев я извиква, за да й съобщи, че е арестуван и да се обади на семейството му.
Втория път – на 21 юни 2011 г., когато пак кап. Сoбaджиев я извиква, за да подпише пълномощно на съпругата си да продаде апартамента, за да плати 33 хиляди долара на адвоката, който се оказа мошеник.
Третия път – на 29 декември 2011 г. съпругът на Лисичкова отива в затвора Ла Хоя, защото нейният пропуск е изтекъл.
За да се избегнат всякакви недоразумения, бих помолил г-жа Лисичкова да сканира изтеклия си пропуск и да го помести тук под моето писмо – за ваше сведение аз знам точната дата, на която е изтекъл.
Относно колетите, които консулите на другите държави носят на сънародниците си (заловени да пренасят наркотика ИНДИВИДУАЛНО), закупени със средства на самите държави, при първото посещение нашият консул носи тоалетни принадлежности за 18 долара, заплатени от нея лично, тъй като кап. Собаджиев е арестуван в 02:30 сутринта и „независимите следствие и съд“ от Панама, както се е изразил по-горе служителят на МВнР, му откраднаха 6000 щатски долара от кабината и го оставиха без един цент.
При второто и третото посещение от нейна страна са донесени лекарства и тоалетни принадлежности, заплатени изцяло от кап. Собаджиев.
„Българският капитан се е отказал от наетия от него адвокат (Това не е вярно, този “адвокат” избяга с 33,000 USD) с намерението да наеме друг, но не е разполагал с достатъчно финансови средства (И това не е вярно, ние събрахме и платихме първата вноска, събираме и втора). Междувременно е отказал и предложението на панамските власти да му бъде назначен служебен адвокат (това не е вярно, никога не му е отправено такова предложение). Отказал е да даде показания поради изразени от него опасения към достоверността на превода, обясни Лисичкова.” (Това също не е вярно – пропускът на на Г-жа Лисичкова за затвора Ла Хоя е изтекъл и няма кой да превежда.)
В заключение искам да кажа само едно нещо и ще го кажа само веднъж:
Аз, най добрите приятели, съвипускници и колеги капитани на кап. Собаджиев може да преглътнем обидата от горните лъжи, машинации, бездушие и престъпно бездействие на МВнР на Р България и нейния почетен консул в Панама в името на голяма цел – спасяването на живота на един достоен невинен български капитан, но искам да задам един единствен въпрос към МВнР на Р България:
Вие, господа министри, зам.-министри и дипломати в чужбина, ще работите ли с нас в името на справедливостта и голямата цел, която ние преследваме – освобождаването на кап. Собаджиев, който е държан като заложник вече една година в затвора Ла Хоя без съд и присъда, или ще ни пречите?
Ние пари от българската държава не искаме (посъветвах кап. Собаджиев утре да върне 18-те долара на г-жа Лисичкова).
Ние искаме правителството на Р България да направи това, което е ДЛЪЖНА ДА НАПРАВИ ДЪРЖАВАТА.
Кап. Огнян С. Радев
Лос Анджелис, Калифорния
9 април 2012
