Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Каквото и колкото да се напише за нашата администрация, винаги ще е малко и крайно недостатъчно. Същото важи и за личните преживявания на всеки, имал вземане-даване с администрация, където и да било у нас. Има няколко общи за почти всеки чиновник черти – презрение към клиента (гражданина), бавене на работата и отказ от вземане на каквото и да е самостоятелно решение. В това последното имах възможност да се убедя и аз.
Получих по електронната поща сигнал, че на официалната страница на община Варна в интернет името на града в герба му е изписано на латиница. Не ми се вярваше чак дотам да са стигнали в тъпанарското чуждопоклонничество, заливащо ни от десетилетия, но се оказа вярно. Разбира се веднага звъннах в общината, дирекция „Информационно и административно обслужване“, и потърсих директора. Оказа се, че тя била в командировка, но нейната секретарка ме насочи към хората, поддържащи сайта на общината, за да решат проблема.
Те от своя страна ми казаха, че трябва някой да им нареди и ме насочиха към временно изпълняващата длъжността директор. Тя пък ми каза, че трябва да пита пресаташето на кмета. Отказах се да звъня и на пресаташето. Сигурен бях, че тя на свой ред най-вероятно ще ме препрати към кмета.
В крайна сметка историята свърши благополучно и след няколко часа името на Варна беше благополучно изписано на официалния език и официалната писменост на България. Не знам дали лично кметът се е разпоредил за това, но ако е така, за какво по дяволите ни е нужна цялата тази администрация? Трябват ни само няколко чистачки, портиер, охрана и кмет, който отговаря за всичко. А сега си представете как целият този модел на работа се пренася на централно ниво.
Е, сега разбрахте ли защо не вървят нещата в държавата ни? Защото ако за нещо толкова незначително и маловажно бяха нужни няколко часа и разговори с 4 човека по административната верига, представете си какво ви чака, ако искате разрешително за строеж, да речем?
12 март 2012
