Фокус: Проф. Бакалов, извършихте проверка във Военния архив във Велико Търново за това – каква информация има за български офицери, погребани в двора на щипската църква „Успение Богородично” в Ново село. Какво показа Вашата проверка?
Проф. Георги Бакалов: Проверката е направена по документи, които се съхраняват в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Изпратена е от директора – г-н Радев и показва, че имаме данни за 13 погребани български воини в двора на църквата „Света Богородица” в Ново село, Щипско. Притежаваме имената, военната част, в която са служили, и датата на смъртта на съответния воин. Това са капитани, поручици, подпоручици, санитарни фелдфебели, няма редови войници. Описът на тези 13 души с имената си, номера на гроба, парцела и скицата, се намират във Военноисторическия архив, така че по-сигурни данни от тези в момента не ми хрумва откъде може да се вземат. Тези описи са направени в 1936 година, така че ги намирам за съвършено достоверни.
Учудвам се, че информацията е, че почиват кости на незнайни покойници. Незнайни, може би за местните хора или за тези, които са давали отговорите, но всъщност погребаните са напълно известни. Между тях е и известният поручик Христо Чернопеев от 6-ти Македонски пехотен полк, първа рота, роден в Дерманци, Луковитско, и загинал на 23 октомври 1915 година. Това е гроб номер 2 със скица номер 60. Всичко това е описано. Ако тези гробове са отворени сега и костите са извадени оттам, е направена голяма грешка, защото те са точно идентифицирани по документи на тези описи, които се намират при нас във Военния архив.
Фокус: Достатъчно надеждни ли са документите, съхранявани във Военния архив, и налага ли се информацията от тях да се засича отнякъде другаде?
Проф. Георги Бакалов: В нашата практика всички данни, които досега са изисквани от хранилището на Военния архив, са били полезни за потребителите и нямаме оплаквания за недостоверност. До 1944 г. този архив е воден много внимателно и съвсем точно – има засечки за това във военни книги и описи. Така че напълно основателно можем да се доверим на тези данни.
Фокус: Казахте, че може с точност да се посочи и кой е бил гробът на войводата Христо Чернопеев – най-известното име, поне за масовата публика…
Проф. Георги Бакалов: Да. В документа, който визирам, има графи – чин, име и фамилия на погребания, набор, от коя част – полк, рота, ескадрон, батарея е, град или село по месторождение и околия, дата на смъртта, също така – номер на гроба и номер на скицата на гроба, както и в коя категория попада – офицери или други чинове. Това е описът на документа, от който се изваждат тези данни.
Фокус: Кой е имал ангажимент през 1936 година да извърши този опис?
Проф. Георги Бакалов: Това е направено от Отделението за военни музеи, паметници и гробове от Министерството на войната, което е извършило този опис. Това е вече пък по данни от военните документи, които се намират в архива. Там може да намерите данни, примерно: редник еди кой си, роден еди къде си, колко членно семейство има, колко декара земя има, има ли къща – много пълни данни. И накрая – загинал във време на бой или починал от инфекциозна болест, да речем – холера. Описите са много точни. И много хора, които издирват данни за свои близки, ги намират именно в тези описи.
Фокус: Може ли всеки български гражданин да извърши подобна проверка?
Проф. Георги Бакалов: Абсолютно всеки. Всичко, което се съхранява в поделенията на ДА „Архиви”, е публично. Всеки би могъл с една много проста заявка да отиде в съответната читалня или архив и да поиска и да получи данни за свои близки. Специално за военните – целият архив е съсредоточен във Велико Търново.
Фокус: За конкретния случай в Щипско Вие за колко време успяхте да извършите тази проверка?
Проф. Георги Бакалов: Поради това, че този архив е отдавна подреден, тази проверка успяхме да я направим за около 2,5 часа. В това време влиза и изпращането на съобщението по електронната поща от Велико Търново до Държавната агенция „Архиви” в София. В момента разполагам с едно писмо от директора д-р Радев, адресирано до мен и министър Божидар Димитров, с което и официално го уведомява за списъка на тези гробове, хората, които са погребани, данните, които цитирах, както и сканирано копие, заверено от Държавния архив във Велико Търново с ръкописните бележки, които са същите, поместени в писмото.
Фокус: Освен за църквата, за която стана дума, има ли информация за други български военни гробища в този регион?
Проф. Георги Бакалов: Да. Има. Например в гробищата в град Щип имаме данни за 54 души. В Лъкавица, Щипско – за осем, в църквата „Свети Никола” в Щип – двама. Изобщо за Щип имаме твърде много данни. Само за случая цитирам данните за двора на църквата „Света Богородица”, но имаме данни за целия щипски регион, с имената, военните чинове, часа на смъртта, рожденото място на покойника. Тук става дума за Щипско, но имаме данни и за всички останали военни гробища, които са на територията на Македония и другаде – навсякъде, където ги има регистрирани, имаме данни за състоянието на военните гробища по време на описа и за това – какви хора са погребани там. Освен в случаите на общи могили, където има погребани стотици загинали воини, там вече нямаме точен списък на конкретното място кои са точно конкретните хора.
Фокус: Поводът да ви потърсим, беше съобщението на Външно министерство, откъдето става ясно, че не било потвърдено наличието на останки на офицери от Първата световна война.
Проф. Георги Бакалов: Изненадан съм, защото не са поискали от нас тази справка. Така е озаглавен и материал в медиите „Не се откриха костите на Христо Чернопеев в незнайни гробове”. Аз не мога да твърдя – кои са точно костите на Христо Чернопеев, но имаме данни, че той е погребан там. Знаем и номера на гроба, в който е положен.
Такава справка не е правена досега във Военния архив, аз попитах директора му г-н Радев и засега единствените потребители, които са поискали тази справка, сме ние.
Източник: агенция „Фокус“
24 ноември 2010
