Публикуваме коментар на Христо Георгиев, читател на страницата ВМРО.бг:
Опитът да се съберат силите на десницата у нас изглежда закономерен. Протестите показаха, че такава ниша вероятно съществува. Терминът „реформаторски блок” показва и намеренията това да не е просто поредно издание на вечния рефрен на антикомунизма, а да бъде нещо, обърнато към бъдещето.
Преди да погледнем в бъдещето, обаче, ще трябва, уви, пак да погледнем към миналото. Например, към миналото на Касим Дал, престоял дълги години като дясна ръка на Ахмед Доган и внезапно превърнал се в негов противник и нов любимец на турския премиер Ердоган. Да кажеш, че Дал има място сред реформаторите е все едно утре Цветанов да се изметне от Борисов и да понечи да стане борец за правда. Ако Дал е „реформатор”, то единствената му реформа е – от Доган към Ердоган.
Разбираемо е и присъствието на „Зелените” в преговорите за реформаторско формирование. По традиция у нас, това е една от най-либерално настроените формации. Въпросът е, обаче, как точно „Зелените” съжителстват с искането на ДСБ за проучване за шистов газ у нас. И по-общо: как точно „Зелените” са десни? Но в България отдавна сме свикнали на преобърнатите с главата надолу понятия, така че това е почти бял кахър.
Хич не е бял кахър, обаче, лидерският проблем на новото „синьо” нещо – какво ще се прави със старите лица, Кунева остава ли, Надежда Михайлова пак ли ще е там, ще има ли лидер, как ще се отнася към другите десни, които отсега питат „Защо тези ги има, а нас ни няма” и прочие въпроси, които чакат реда си за отговор. Ако новото дясно е просто механичен сбор от няколко „стари десни” (с вечните други „стари десни”, които седят отстрани и критикуват), няма как да се внуши реформаторска енергия.
Има и още един голям проблем: новото дясно обединение трябва да се предпази от свръхлиберализма и националния нихилизъм, които често са характеризирали българското „синьо”. А с добавено „зелено” и „турско синьо” тези опасности стават съвсем видими.
Въобще, идеята за обединение на десницата заслужава поощрение. България има нужда от реална десница. Още в самото си начало, обаче, тя тръгва не просто с неизвестни, но с вродени дефекти. Очевидно е, че реформисткият блок трябва да започне с реформа на самия себе си.
И още нещо: българската дясна традиция назад в десетилетията е и патриотична. Новите десни не бива да забравят това!
