Източник: „Дневник“
От рецитирането на поема, кореняща се в ислямските традиции, до избора на гости от Близкия изток, по време на конгреса на Партията на справедливостта и развитието (AKP) турският премиер Реджеп Тайип Ердоган остави малко съмнения за пътя, по който страната му върви, пише „Ройтерс“.
Бившите османски територии и световните мюсюлмански столици бяха във фокуса на речта на Ердоган, съюзниците от Бразилия до Япония бяха бегло споменати, а Европейският съюз, най-големия търговски партньор на Турция, отсъстваше.
„Неговата реч беше много религиозно ориентирана, с много повече внимание към ислямския свят. Нямаше и дума за Европа, нито за Атлантическия алианс“, каза Соли Озел, турски експерт и коментатор за обръщението на премиера, продължило два и половина часа.
Събитието в събота трябваше да представи манифеста на партията, и най-вероятната политическа ориентация на страната, за следващите 10 години. То обаче не успя да разсее страховете от засилващия се авторитаризъм на Ердоган. На шест вестника, определяни като критици на правителството, беше забранено да отразят конференцията.
„Когато медиите не ни уважават, когато пишат лъжи и обиди за нас всеки ден, нашият отговор е да ги поставим на място“, подчерта Ердоган пред членовете на партията му на парламентарна среща във вторник.
През десетте години на Ердоган във властта доходите на глава от населението почти се утроиха, а Турция отново стана регионална сила, докато Западът гледа на смесицата от политическа стабилност и ислямска култура като на потенциален модел в нестабилния регион.
Опозиционните политици, учените и журналистите обаче са сред стотиците хора в затвора, които очакват присъда заради обвинения в заговори срещу правителството. „След като Турция се отдалечи от Европа, либералните и демократични сили и инстинкти в AKP… постепенно отстъпиха на все по-авторитарните тенденции“, коментира Сванте Корнел в статия, публикувана в Центъра за европейски изследвания в Брюксел.
Тесногръдата Европа
Амбициите на Турция да се присъедини към Европейския съюз бяха доминираща тема на предишните партийни конгреси. Анкара започна преговори за присъединяване през 2005 г., но е затворила само една от общо 35 преговорни глави.
Партийната среща тази година ярко се различаваше от предишните. Ердоган я откри, рецитирайки стих от поемата на известният турски поет Сезай Каракос.
Вестник „Тараф“ определи речта към присъстващите на конгреса, сред които бяха египетският президент Мохамед Мурси и лидерът на „Хамас“ Халед Мешаал, като „Турско-ислямски манифест“.
„Профилът на гостите малко или много показа към какъв тип международна публика се цели Ердоган“, каза Семих Идиз, коментатор във вестник „Миллиет“. „Тук е един премиер, който се предполага, че очертава визията на партията си за следващите 11 години и се оказва, че той дори не спомена ЕС нито веднъж“.
Турския министър по европейските въпроси Егемен Багъш посочи, че Ердоган нарочно е решил да не се обръща към Европа. „Премиерът избра да не използва думите Европейски съюз твърде много и това трябва да е послание към тесногръдите политици в Европа“, заяви той.
„Надявам се този конгрес и решимостта на Турция да покажат на европейските лидери, че Европа се нуждае от Турция, поне толкова колкото Турция се нуждае от Европа, ако не и повече“, допълни министърът. AKP все пак потвърди целта си да влезе в ЕС, но призова европейските лидери да ускорят преговорите.
Партийни борби
Конгресът в неделя имаше за цел да отбележи обновяването на партията, която постигна три поредни победи след 2002 г. под ръководството на Ердоган, преизбран за партиен лидер за последен път. Все още има съмнения кой ще го замести начело на партията, а разделенията вече започват да се проявяват.
Обществена тайна е, че Ердоган иска да се кандидатира за президент през 2014 г., въпреки че според проучване от миналата седмица турците предпочитат Абдула Гюл да остане на този пост.
„Ердоган иска да стане президент като Путин, той иска да води страната докрай и иска страната да се подчинява на неговите възгледи за Турция като световна сила“, смята професор Чингиз Актар. „Той мисли, че е направил достатъчно за държавата и тя има достатъчно по отношение на обществените свободи. Трудно му е да разбере защо хората искат повече“, допълни професорът.
октомври 2012
