Паметна плоча на революционера Андон Калчев бе открита в Балчик пред възрожденския храм „Св. Николай Чудотворец”.
След освещаването на плочата бе отслужена и панихида по повод 62 години от смъртта на революционера.
На мероприятието присъстваха замeстник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов, арх. Миломир Богданов – председател на Инициативния комитет за слагане на плочата, зам.-областният управител на област Добрич Катя Генова, архиерейският наместник архимандрит Гервасий, командирът на Балчишкия гарнизон майор Тодоров, представители на ВМРО и общински съветници от Добрич, Балчик, Каварна и Варна.
Кой е Андон Калчев
Андон Калчев е български офицер и революционер, закрилник на българите в Егейска Македония през периода 1941-1944 г. Роден е в костурското българско село Жужелци (днес Спилеа). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърция, бащата на Калчев емигрира в България, където се занимава с търговия. След Ньойския договор и останалата част от семейството емигрира в свободна България и се установява в Балчик. Андон Калчев завършва гимназия в София през 1931 г. и заминава за Германия, за да продължи учението си. Завършва икономика в Лайпцигския университет и остава да преподава в университета. По покана на цар Борис III Калчев се връща в страната и учи в Школата за запасни офицери, от която придобива чин подпоручик.
След поражението на Гърция от Германия през април 1941 г. и връщането на българската администрация в източната част на Беломорието и Егейска Македония през август, Калчев, произведен в поручик, е сред основателите на Солунския български клуб – организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцка администрация Егейска Македония.
През септември 1941 г. Калчев се установява във Воден (Едеса) и там развива основаната с помощта на Цветан Младенов в Лерин (Флорина) българска опълченска военизирана организация, наречена „Охрана“, която има за цел да защитава българското население от гръцките паравоенни чети. Силни подразделения на „Охрана“ са формирани и в Костур. Всички те достигат общо около 12 000 въоръжени редовни членове и години наред успешно противодействат на гръцките набези до края на 1944 г., когато организацията е разпусната.
След деветосептемврийския преврат в България Андон Калчев се оттегля в най-северните части на Егейска Македония. По-късно при Битоля е арестуван от титовски партизани, които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС. Към края на Гражданската война в Гърция в 1948 г. Андон Калчев и италианският комендант на Костур Корнелио Равали са съдени от извънреден гръцки съд. В процеса, въпреки отправеното искане за адекватна защита, е забранено участието на български адвокати. Той започва на 10 май 1948 г. и трае десет дни. Калчев е съден за морално подстрекаване към убийство като военнопрестъпник. На базата на извънреден гръцки военновременен закон, действащ повече от три години след края на Втората световна война, той е осъден на смърт и е разстрелян в солунския затвор Ептапиргио на 27 август 1948 г. Последните му думи при разстрела са „Ура! Македония!“.
27 август 2010
