Текст от блога на Костадин Костадинов, заместник-председател на ВМРО и общински съветник във Варна
Сюнетът на един съвет. Няма как по друг начин да опиша това, което стана на 5 юли 2012 г. Тогава общинските съветници във Варна отказаха да преименуват местностите на територията на общината, носещи турски наименования – без каквито и да е мотиви.
Дори бившият председател на ДПС в града Янко Станев смънка нещо неразбрано за това, че нямало социално-икономически условия смяната да се случи, и толкоз.
Другите варненски общинари и за толкова не намериха смелост, но все пак успяха с треперещи ръчички да изработят мнозинство срещу идеята. Резултатът от гласуването е показателен – 11 „за”, 9 „против”, 18 въздържали се, 13 отсъстващи.
Разборът на гласуването показва, че „против” са гласували ДПС и сателитите на турската партия от местната политическа фауна, въздържали са се основно ГЕРБ и други локално известни мижитурки, а представителите на БСП геройски избягаха от залата, оставяйки един единствен свой съветник да наблюдава и от кумова срама да подкрепи останалите 10, гласували „за”.
Ех, мъка. Неизказана тежка и сочна мъжка мъка се виждаше в очите на всички съветници, принудени било от трудна партийна повеля, било от обикновен мискинлък, да гласуват против смяната на имената. Разбираемо е – те всички са българи, да, те са и патриоти даже, така е, ама далаверата си е далавера, а петте лева – пет лева.
Щом Бойко е казал да не се пипат имената, пък на него Ердоган му е казал, щом кметът Киро е казал „сус бакалъм”, пък на него турският посланик му е казал, кои сме ние да се борим с тях?
Ми ако ни изгони от съвета? Що ще чиним ний зимъска, а?
Така разсъждаваха варненските чорбаджиии-гербаджии с лоясали мозъци, докато тежко обуваха шалварите и нахлузваха фесовете. Образно де, те фесовете отдавна са ги сложили.
Най-смелите от другите нещастници избягаха от залата, за да могат после, подсмърчайки, да разказват как тежка болест ги е на налегнала точно в тоз миг злощастен. Язък че повечето от тях, комунисти по партийна принадлежност, душа и порода, са от партията, в която уж хората не бяха хора, а желязо. С достойното си изсулване от залата те доказаха, че все още не са хора. А помияри.
Всички те – ГЕРБ, ДПС, БСП и други по-дребни отрепки, показаха нагледно защо България се е запътила към своята пропаст. На 5 юли 2012 г. всички те дружно си направиха политически сюнет в името на бъдещото кротко и необезпокоявано папкане край общинската баница. Оттук насетне каквото и да се случи, едва ли нещо ще ги заболи. То боли само първия път, после почва да ти харесва.
18 юли 2012
