За една от покритите с геройство и слава български Коледи, точно преди 96 години, припомня изданието „Национален репортер“. За доблестта на генерал Владимир Вазов, командващ 9-а плевенска дивизия, и смелостта и решимостта на седем от неговите храбри войници научаваме от краткия, но вдъхновяващ разказ.
През декември 1917 г. на Дойранските позиции, малко преди Коледа, при командващият 9-а плевенска дивизия генерал Владимир Вазов идват местни български войници.
Сакаме да си одим за Божик в Преспа,да ни пустиш!, молят бойците генерала, за който се знае: додето гледа Вазов, дотам требе да го завземем.
Как ще сколасате с 5 дни отпуск, момчета, трен няма, 60-70 км. ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава 1 божи ден да целунете децата си?, пита ги генералът. Те чакат, а той с тънка усмивка им предлага: Хванете английски офицер, тогаз – от мене 20 дни,от царя – 10, и ето Ви го цял месец при булките. Бойците козируват като при заповед.
На 23-ти вечерта седмина, без да обадят никому, тръгват в снежната буря към вражите позиции: между тях са Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, Александър Босилков от село Янковец. Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско, подвойвода от Илинденската завера.
Облечени в бели ризи, те прерязват с ножици тройните телени мрежи и се промъкват зад вражи бункер. Гулев сваля с приклад часовия и нахълтват вътре. 11 пияни британски офицери падат в плен.Обличат ги и тях в бели ризи и 7км. с вързани ръце ги мъкнат до щаба на генерал Вазов в село Фурка.
Офицер спира с изваден пищов тумбата: „Парола!“ Гулев раздира бялата риза на един пленник, за да се види сюртукът му: „Това стига ли?“ „Стига!“, невярващ на очите си продумва офицерът и събужда генерал Вазов…
Имало е такива славни и още по-славни Български Коледи.
