За пренаписването на историята на Османската империя и политическия контекст на това искане Агенция „Фокус” разговаря с Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО.
Фокус: Г-н Каракачанов, излезе информация, че турски учени искат пренаписване на историята на Османската империя, тъй като турците винаги са описвани като жестоки колонизатори и окупатори, които проливат безмилостно кръв, но според проучванията им тези твърдения не отговаряли на истината, освен това са недоволни, че често историята им е написана от чужди историци. Какъв е политическият контекст на тези искания?
Красимир Каракачанов: Право на всеки един историк е да пише история и да се занимава с история. Има два вида писане на история – едната е историята, която пишеш, за да изпълниш някаква политическа поръчка и да прикриеш и изпъкнеш едни или други факти от историята и да изградиш някакъв образ, който ти искаш да направиш. Другият начин за писане на история, всъщност това е истинската история, е история, която се опира на факти и на документи. Така че от гледна точка на това, пренаписването на турската история в някакъв по-розов вариант, разбира се това може да бъде направено в Турция, но това няма да отговаря на истината. Все едно си представете, че цяла Турция е това, което гледаме в турските сериали, ами това не е вярно, разбира се. Така че един розов вариант на турската история, в която турските завоеватели на Балканите и не само, тъй като турските завоеватели стигат до Виена, освен това са в арабския свят, да бъдат представени като някакви благородни девици или като Майка Тереза, които едва ли не отишли и завладели тези територии, за да ги цивилизоват, ограмотяват и да ги направят по-богати, просто няма да отговаря на истината. Защото фактите са, че след като турците завземат Балканите, балканските държави, които са били доста напреднали в културно, в икономическо отношение в сравнение със Западна Европа, защото една България през 13 и 14 век по никакъв начин не отстъпва на западноевропейските държави, които са съществували по това време във всяко едно отношение – културно и икономическо – те не са отстъпвали. Факт е обаче, че след 500 години „розово присъствие” на турските завоеватели, България все още не може да навакса загубеното – 130 години след освобождението. Това, че на Балканите турците са били поробители и окупатори е безспорен факт. В историята самите турски завоеватели и техните историци са описали как е станало превземането на Балканите. То е станало с кръвопролития, масови убийства, разрушаване на градове, на крепости. Каквото и да напишат турските историци, разбира се те могат да пишат каквото си поискат, те едва ли ще променят фактите в историята, защото фактите в историята са категорични.
Фокус: Какъв е политическият контекст на това искане?
Красимир Каракачанов: Турция се опитва в последните 10 -15 години са се представя едва ли не за жертва – окупаторът – вълкът се опитва да се направи на жертва. Едва ли не те са неразбраните, те са ощетените. Нещата не са точно такива. Цялата турска пропагандна машина е насочена към изграждането на един позитивен образ на Турция – позитивен в исторически план говоря, с който едва ли не те представят Османската империя като нещо съвършено, благородно и много модерно, което просто е смешно. Самата Османска империя се опитва на няколко пъти да прави реформи и в ХVІІІ и в ХІХ век, но нито една от тези реформи не се оказва успешна. Подчинените на Османската империя народи – арабите в Близкия изток и християните на Балканите постоянно се бунтуват срещу режимът и редът в Османската империя, е показателен в това отношение. Фактите са достатъчно сериозни. Кое е цивилизованото? Примерно кръвният данък ли е цивилизован, когато отнемаш едни деца от семействата им, сменяш им религията, сменяш им имената и след 10-15 години, ги връщаш да колят собствените си родители? А кръвният данък е практика в Османската империя и то продължила векове.
Фокус: Кои са политическите елементи в Турция, които биха искали група историци да им пренапишат историята?
Красимир Каракачанов: Целта е много проста – когато се опитваш да си изградиш нов образ, за какво го правиш – за да се опиташ да се представиш пред другите за това, което не си, дали ще е Европа, дали ще са други региони и едва ли само заради Европа го правят. Явно отчитайки, че е минал повече от век, откакто са напуснали Балканите и близо 100 години, откакто са напуснали Близкия изток, смятат че нещата, които са вършили са забравили и могат да си създадат един нов политически образ, от който разбира се ще търсят да печелят дивиденти, нищо повече. Ако се върнем в края на ХІХ век малко преди Освобождението на България това, което се случва в Батак, Панагюрище, кланетата и опожаренията в България, не знам как можем да го наречем позитивен факт в Османската империя. Ако се върнем в началото и на ХХ век – потушаването на Илинденското въстание в 1903 година е придружено с 30 хиляди убити, 60 хиляди бежанци, 60 хиляди опожарени къщи в Македония и в Тракия. 1913 година също тази разпаднала се Османска империя извършва клането на тракийските българи и тяхното изгонване от Източна Тракия. Така че фактите са достатъчно красноречиви и те говорят за това, какво е вършела Османската империя в териториите, които е управлявала, тоест които е била подчинила и завладяла и едва ли те ще променят представата на онези народи, които са били под подчинението на Османската империя.
