Продължават политическите репресии над българите в Западните покрайнини. Този път жертвата е Слободан Александров, учител по руски език, но българин по народност и самоопределение.
От 12 години ме гонят само защото се определям като българин, признава Слободан Александров.
Той е роден в босилеградското село Мусул, дипломиран учител е, дългогодишен преподавател по руски език в училището „Предраг Деведжич” в гр. Вранска Баня. Драмата му започва през 1999 г., когато отказва да замине да воюва в Косово.
Отказах да замина. Казах открито – аз съм българин, учител, не искам да ставам агресор, терорист, да воювам и да убивам албанци, споделя Слободан. След публично обявената позиция, той и семейството му са подложени на полицейски тормоз. По чудо остава на работа, причината е че по това време директор на училището е черногорец. През 2001 г. сърбинът Драган Стаменкович, става директор на училището и веднага го уволнява.
По мои изчисления, от 2001 г. до сега с лихвите, трябва да ми платят към 40 хиляди евро обезщетение за това, че ме уволниха. Имам и 6 спечелени съдебни дела но и до днешен просветните и административните власти отказват да ги изпълнят и да ме върнат на работа. Искат да ме затрият, докато умра от мизерия. Да стана престъпник – да крада, за да живея, споделя той.
Внесъл е и жалба в съда в Страсбург срещу умишлена дискриминация и малтретиране от сръбските власти. Решен е да се бори докрай, да търси съдействие от посолства и медии, да им разказва какво са му причинили и да чака становище от съда в Страсбург.
Дейците и борците за българщината в Покрайнините са постоянни „клиенти“ на сръбската УДБА и сръбската правосъдна система.
Напомняме, че председателят на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов и директорът на Културно-информационня център (КИЦ) на българите в Босилеград Иван Николов преди около година бяха осъдени по Закон за защита на „името и делото на Тито“.
