Девет черни дати пазят спомена за една от най-тежките въздушни бомбардировки над София, военно престъпление, извършено от англо-американската бомбардировъчна авиация. За една от тях си припомняме днес – 10 януари, денят, в който тежки бомбардировачи „Либърейтър” и „Летяща крепост”почти напълно сриват центъра на столицата.
По настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населени места на Царство България, която през Втората световна война е съюзник на Германия. Британският министър-председател изрича фразата „София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи!“ И английските и американските авиатори се заемат да свършат именно това, изсипвайки над града истински огнен ад.
Удряни са Плевен, Враца, Дупница, Кюстендил, Скопие … За да се изкара България от войната. В рамките на американската въздушна операция „Приливна вълна”, целяща създаването на „бомбен килим” в региона – засягащ София, Скопие и нефтените полета около Плоещ.
Равносметката от първия дневен бомбен ад е 750 загинали и 710 тежко ранени. Разрушени са 3304 сгради, повечето жилищни. Ударени са граждански обекти като Народния театър, църквата от XI век „Свет Спас“, Градската библиотека (на 30. 03 1944 г. изгарят 40 000 тома), Католическата катедрала „Свети Йосиф“, голямата Софийска синагога, Духовната академия…
Целта на бомбардировките е да бъдат нанесени възможно най-много щети на цивилното население. Никакви военни цели, никакви стратегически задачи. Само цивилни жертви.
Поклон пред невинните жертви сред мирното население! Поклон и вечна памет и пред храбрите български орли, бранили родното небе. Най-героично от тях се изявяват поручик С. Стоянов, капитан Ч. Топлодолски, поручиците Бочев, Цветков, Дамев и др.
Общо 19 от летците загиват в тези боеве, но противникът губи 147 самолета и десетки пилоти, а 329 членове на екипажите на противника са пленени и закарани в Шуменския затвор за военнопленници.
Вместо почит обаче паметта на загиналите бе обругана с построяването на паметник на загиналите в България американски войни през Втората световна война. ВМРО единствена се обяви против издигането на такъв обиден за България монумент.
Наред с това ВМРО е организацията, която превърна в традиция поклонението пред паметта на капитан Димитър Списаревски – първата жива торпила в историята, на неговото лобно място и пред паметника на героя в ж.к. „Дружба“.
В рамките на патриотичната инициатива „Чиста памет“ пък младежите от ВМРО – София неведнъж почистваха и облагородяваха пространството около паметника на Списаревски.
През 2011 г. Организацията проведе възпоменателно шествие в памет на кап. Димитър Списаревски и всички български летци, загинали във въздушните битки над България през Втората световна война.
Всичко това бе сторено с една цел – възраждане и закрила на националната ни памет, която е тотално сбъркана като организация, грижа, поддръжка и послания.
